Регламентът на ЕС за създаване на Фонда за справедлив преход (ФСП), приет от Европейския парламент и от Съвета на Европейския съюз на 24 юни 2021 година, има за цел в срок до 2030 г. да смекчи икономическите, екологичните и социалните последици, включително влиянието върху трудовата заетост, от затварянето на въглищни мини, централи и всякакви въглеродно интензивни индустрии. Той подкрепя регионите, зависими от въглища, торф, шисти или други изкопаеми горива. Генерално погледнато, намерението е да бъдат намалени неблагоприятните последствия от климатичния преход чрез подпомагане на най-засегнатите територии и работната ръка в тях, за да има социално-икономически баланс.
Приложението на регламента в България бе една от темите на рубриката на БТА „ЕС право БГ“ – съвместен проект на БТА и Европейския парламент. Сред основните целеви територии за прилагане на Регламент (EС) 2021/1056 за създаване на Фонда за справедлив преход у нас са областите Стара Загора, Перник и Кюстендил, като средствата са насочени към диверсификация на икономиката, подкрепа за бизнеса и преквалификация на работници. В България регламентът се изпълнява посредством планираното финансиране от Фонда в програмата „Развитие на регионите“ (ПРР) 2021 – 2027 г., по Приоритет 4 – "Справедлив преход“.
Регламентите, приети от ЕП, са с правната стойност на закони и се прилагат директно в държавите членки на ЕС за разлика от директивите, които имат стойността на препоръка и се транспонират. Транспонирането е процесът на включването (инкорпорирането) на директивите на ЕС в националното законодателство на държавите членки на Общността. За разлика от регламентите и решенията директивите не са пряко приложими в страните от ЕС, а се изискват национални закони за евентуалното въвеждане на правилата им в законодателството на съответната страна.
Преходът към климатично неутрална икономика е сред най-значимите трансформации, пред които е изправен Европейският съюз. За да бъде този процес социално справедлив и икономически устойчив, ЕС създава с регламент Фонда за справедлив преход (ФСП).
Този фонд е част от политиката на сближаване (кохезионната политика) на ЕС. Европарламентът взима предвид и че в контекста на многогодишна финансова рамка нормативната уредба, уреждаща политиката на ЕС за сближаване за периода 2021 – 2027 г., допринася за изпълнението на ангажиментите на Съюза за прилагане на Парижкото споразумение. То е прието съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата. В основата са усилията за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 градуса по Целзий над нивата от прединдустриалната епоха и за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие чрез концентриране на финансирането от ЕС върху екологични цели.
Намерението на ЕП е чрез регламента за създаване на Фонда за справедлив преход да бъде изпълнен един от приоритетите, определени в съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“. Регламентът за създаване на ФСП е част от Плана за инвестиции за устойчива Европа, в който се предвижда специално финансиране по плана (механизма) за справедлив преход в контекста на политиката на сближаване, се отбелязва в Официалния вестник на ЕС.
За България са отредени между 1,178 и 1,3 млрд. евро (на пето място в ЕС). С решение на Министерския съвет (РМС) № 634 от 8 септември 2020 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е определено за отговорно ведомство за осигуряване на изпълнение на териториалните планове за справедлив преход, включително и чрез Фонда за справедлив преход в рамките на програмата „Развитие на регионите“ 2021 – 2027. С РМС №712 от 6 октомври 2020 г. Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие" (ГД СППРР) е определена за Управляващ орган и на ПРР. От неговата компетенция са изпълнението на регламента, изборът на проекти и наблюдението.
Разполагаемият ресурс за управление от ГД СППРР до 2027 г. бе оценен на близо 3,5 млрд. евро (национално и европейско финансиране), което е над 2 пъти повече от ресурса по Оперативната програма „Региони в растеж“ (ОПРР) за 2014 – 2020, е посочено на уебсайта на програмата „Развитие на регионите“ 2021 – 2027.
За БТА по темата мнението си дадоха евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП), Юлиян Попов, който междувременно отново бе назначен за министър на околната среда и водите след два предишни периода на поста, този път в служебното правителство на Андрей Гюров, и Ивайло Стоянов - началник на управляващия орган по изпълнение на териториалните планове за справедлив преход - Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие" към МРРБ. Кореспондентите на БТА Емил Димов и Николай Грудев проследиха приложението на Регламента на ЕС за създаване на ФСП в областите Стара Загора и Хасково.
„Фондът за справедлив преход беше създаден като инструмент да бъдат запазени доходите, да бъдат надградени уменията на трудещите се, както и за създаване на перспектива в регионите, които плащат най-високата цена на прехода“, каза за БТА българският евродепутат Андрей Новаков, който през 2021 г. участва в дебатите в европарламента във връзка със създаването на Фонда.
„Самият аз съм дете на миньори и знам какво означават поминъкът и работата за тези хора, които полагат неимоверни усилия в съчетание с вроденото им трудолюбие. Както преди, така и сега най-често срещаното им искане е за сигурност и предвидимост. Хората искат да знаят не просто какво ще бъде затворено, а какво ще бъде създадено на негово място – кога, с какви доходи и с каква перспектива“, посочи Новаков.
В работата си българският евродепутат от групата на ЕНП се фокусира върху регионалната политика, справедливия преход, икономическата устойчивост на регионите и връзката между сигурността и развитието. Регламентът на ЕС за Фонда за справедлив преход е тясно обвързан с новия модел на регионална политика. Средствата са планирани за икономическа диверсификация, подкрепа за малки и средни предприятия, преквалификация и създаване на нови работни места. Основното предизвикателство остава не липсата на финансиране, а капацитетът за изпълнение и ясната връзка между европейските средства и реалните нужди на регионите.
„Поредицата избори доведе до огромно забавяне с изготвянето и одобрението на териториалните планове за справедлив преход. Самият факт, че ФСП е част от Програма „Развитие на регионите“, направи нещата още по-тежки, защото самата програма изостана много в изпълнението. Имаме каскаден ефект - от над 3,3 млрд. евро по ПРР имаме едва 8% реално изплатени суми и съответно 2,5% от ФСП. Т.е. до момента реалното усвояване изостава от потенциала на Фонда, въпреки че са одобрени териториални планове и отделни процедури вече са отворени“, е мнението на евродепутата.
Има обаче и добри новини, отбелязва той. „Например с над 58 млн. лв. по ФСП извършваме реални обучения за квалификация и преквалификация на служители в „Мини "Марица-изток“ ЕАД, ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД, ТЕЦ „Бобов дол“ АД и „Топлофикация - Перник“ АД. Обученията протичат с продължителност до 18 месеца. Друго успешно направление по ФСП е подкрепата за устойчиво енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради, включително справяне с енергийната бедност. Тук имаме 136 млн. евро, от които реално изплатени са 34%“, обърна внимание Новаков.
„Марица-изток" може да стане един от най-динамичните индустриални региони в Югоизточна Европа, заяви в интервю за БТА Юлиян Попов. Според него у нас Фондът за справедлив преход "все още не функционира пълноценно". "Той би могъл да има много голям смисъл, ако се фокусира върху цялостното развитие на дадения регион, а не да се раздават пари на парче", е мнението на новоназначения служебен министър на околната среда и водите.
Той смята, че би било разумно да се инвестира в инфраструктура, която да подпомогне бързата трансформация към новата индустрия - транспортна, електропреносна, образователна, експертна. "Това вече се случва, но много бавно", посочва Попов, според когото „Фондът за справедлив преход е продукт на политически процес, който изкристализира в обявяването на Зелената сделка“. Той трябва да спомогне за прехода във въглищните региони, за които се очакваше, че ще преживеят социален стрес в резултат на рязкото намаляване на въглищното електропроизводство, спада на въглищния добив и свиването на свързаните икономически дейности, обобщи Попов.
Определеният за България финансов ресурс по линия на Фонда за справедлив преход на ЕС, чрез който да бъдат подкрепени инвестиции и дейности за смекчаване на негативните последствия от прехода към климатична неутралност в 3-те въглищни региона на страната – Перник, Кюстендил и Стара Загора, с прилежащите 10 съседни общини, е в размер на 1 150 214 405 евро, отбеляза пред БТА Ивайло Стоянов. Очакванията са, при успешно изпълнение на проектите, към края на програмния период с подкрепата от ФСП да бъдат създадени над 4000 работни места, да бъдат подпомогнати над 600 предприятия и да бъдат обучени и квалифицирани над 7000 работници, допълни той.
"Българската икономика е една от икономиките в ЕС с най-висока енергийна и въглеродна интензивност. Освен това страната ни е сред държавите членки с най-висок дял на твърдите изкопаеми горива в крайното енергийно потребление на домакинствата. В съответствие с националната политика за декарбонизация се предвижда постепенно намаляване на производството на електроенергия от лигнитни въглища, като мащабът на икономическото и социалното въздействие на този преход ще бъде най-висок в регионите, където икономиката се основава на добив на въглища и производство на електроенергия от тях - Стара Загора, Кюстендил и Перник. Тези 3 региона са изправени пред икономическа трансформация през следващите десетилетия и ако не бъдат разработени подходящи планове за диверсификация, растеж и работни места, те ще бъдат изложени на риск от задълбочаване на икономическия спад, безработицата, включително прехвърляне на безработица от закриване на мини, обезлюдяване и бедност", акцентира Стоянов.
"Основен приоритет на подкрепата от ФСП за плавен преход към въглеродна неутралност във въглищните региони е намаляване на негативните социални въздействия, свързани най-вече със заетостта, които имат преки последици за поминъка на домакинствата и семействата. За да се постигне това, Фондът приоритетно подкрепя мерки за повишаване на квалификацията и преквалификацията (включително обучението) на работниците и лицата, които търсят работа, в сектори с потенциал за местна заетост (съществуващи работни места или такива, които ще бъдат създадени). Това включва още и оказването на съдействие при търсенето на работа (професионално ориентиране и консултиране, оценяване и валидиране на предходно обучение) на търсещите работа, както и за активното им включване на пазара на труда", посочи началникът на отдел "Стратегическо планиране и програмиране“ в Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Регионът на Стара Загора, като ядро на Маришкия въглищен басейн, е сред основните бенефициери на финансирането по Фонда за справедлив преход у нас. От справка, изготвена за БТА от Областния информационен център (ОИЦ) – Стара Загора, става известно, че сред основните акценти по прилагането на регламента за региона на Стара Загора са индустриалната политика и привличането на инвестиции за малки, средни и големи предприятия, с особено внимание върху хората, които са засегнати от прехода, върху енергийната ефективност, както и върху възстановяването и новото използване на минни терени.
Едно от водещите приложения на ФСП в България е подкрепата за производствени инвестиции в големи предприятия. Процедурата е с общ бюджет 462,7 млн. лева, от които 393,3 млн. лева са средства от ФСП, и цели да подпомогне преструктурирането на икономиката чрез създаване на нови производства и внедряване на чисти технологии. Териториалният обхват включва област Стара Загора и още 10 общини – Нова Загора, Сливен, Ямбол, Елхово, Тунджа, Симеоновград, Харманли, Тополовград, Димитровград и Хасково, които са икономически и социално обвързани с въгледобива и производството на електроенергия, информираха от ОИЦ-Стара Загора.
Изпълнителният директор на торовия завод „Неохим“ в Димитровград Стефан Димитров каза за БТА, че Фондът за справедлив преход е прекрасна възможност за бизнес инвестиции в хасковския регион и ще бъде голяма грешка, ако не се използват тези възможности.
Пет общини от област Хасково – Хасково, Димитровград, Симеоновград, Харманли и Тополовградк, са в териториалния обхват на Процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на проектни предложения за „Подкрепа за фотоволтаични системи и съоръжения в микро, малки и средни предприятия“.
Възможностите за кандидатстване на предприятия от този профил за изграждане на фотоволтаични централи, съхранение на произведената от тях енергия и евентуалната ѝ продажба бяха представени неотдавна и в презентация в Областния информационен център в Хасково.
„Най-доброто в тази процедура е, че средства се получават още на фаза идеен проект и не се изискват първоначални инвестиции. Помощите като размер са изключително добри на фона на цените на електроенергията за промишлени нужди", коментира Димитров. Процедурата за бизнеса може да се реализира по два компонента: първият е за изграждане на фотоволтаични системи и съоръжения за собствено потребление до един мегават, а вторият – за изграждане на фотоволтаични системи и съоръжения за продажба на енергия до пет мегавата. Икономическите субекти обаче не трябва да имат сключени договори по други процедури за финансиране на инсталации за възобновяеми енергийни източници.
Минималният размер по компонент 1 на заявената безвъзмездна помощ е 51 129,19 евро, а максималният – до 255 645,94 евро за микро- и малки предприятия, и до 1 533 875,64 евро за средни предприятия. По компонент 2 микропредприятията може да разчитат на минимално финансиране от 53 387,56 евро, малките – от 204 516,75 евро, и средните – от 255 645,94 евро, а максималният размер може да достигне 3 323 397,23 евро.