Пазаруването чрез виртуален ПОС (онлайн пазаруване) нараства по отношение на обема с 20,6 на сто на годишна база, като средната стойност на онлайн поръчката възлиза на 46,6 евро спрямо 39,6 евро година по-рано.
Тегленията на пари от банкомат намаляват с 12 на сто, докато в същото време обемът на депозитите на банкомат нараста с 14 на сто на годишна база. Средната изтеглена сума по време на великденските празници е била 196 евро, което е с близо 20 на сто повече спрямо миналогодишния Великден.
Най-висок дял от картовите плащания се отчитат в супермаркетите и обектите за търговия на дребно – 63 процента от броя трансакции и 44 процента от обема на всички плащания. Средната стойност на трансакция в тези обекти възлиза на 18,85 евро.
По Великден тази година българите, разплащали се на физически ПОС в чужбина, са реализирали най-висок обем разплащания с карти в Турция (дял от 14 процента), Италия (13 процента) и Гърция (10 процента). Средната сума на една трансакция в тези страни е била съответно 43 евро, 44 евро, 35 евро.
Данните показват, че въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. не създава значителна промяна в потребителското поведение и вече установените тенденции, обобщават от „Борика“. Картовите плащания нарастват двуцифрено, броят на участниците в онлайн търговията се увеличава, а традиционни „кеш-категории“ като комуналните услуги преминават масово към картово плащане (+117,3 на сто по обем). Българската платежна инфраструктура работи безпроблемно през първото си голямо потребителско натоварване в еврозоната, се посочва в съобщението.