ХИНА: Хърватия ще внася по 1,5 милиарда евро годишно в бюджета на ЕС в периода 2028-2034 г., прогнозира премиерът Андрей Пленкович

Хърватия ще внася средно по 1,5 милиарда евро годишно в бюджета на ЕС в следващата финансова рамка, което отразява една „по-силна, по-голяма и по-просперираща“ страна, предаде хърватската агенция ХИНА, цитирайки премиера Андрей Пленкович.
„С растежа ни се увеличава и нашият принос, което прави интелигентното и целенасочено използване на средствата от ЕС важен инструмент за регионално развитие, селско стопанство и други секторни инвестиции“, каза Пленкович при откриването на конференцията „Икономически диалог: инвестиции, иновации и промишленост“, организирана от Министерството на икономиката.
Той отбеляза, че годишните вноски на Хърватия в ЕС са се увеличили от малко над 500 милиона евро през 2016 г. до 900 милиона евро тази година, което подчертава икономическия напредък на страната. Прогнозираната годишна вноска от 1,5 милиарда евро за периода 2028-2034 г. се основава на растежа на Хърватия: БВП на глава от населението се е увеличил от около 61%-62% от средния за ЕС през 2016 г. до очакваните 78% в края на 2025 г., а общият БВП е нараснал от 47 милиарда евро до около 93 милиарда евро.
Относно предстоящите преговори за Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028-2034 г., Пленкович каза, че ще бъде мобилизиран целия „наличен капацитет“ на хърватските министерства, правителството и дипломатическата мрежа. Той припомни, че неотдавна Европейската комисия предложи бюджет от 2000 милиарда евро, най-големият досега, и отбеляза, че макар да не се предвижда нов Механизъм за възстановяване и устойчивост, се очаква Хърватия да разполага с около 5 милиарда евро повече финансиране от ЕС, отколкото в настоящия период 2021-2027 г.
Пленкович опроверга твърденията, че вноските за ЕС ще „източат“ Хърватия
Хърватския премиер подчерта, че страната успя да съхрани социалната сплотеност и да избегне съкращения по време на преплетените кризи от последните 5-6 години чрез интервенции от страна на правителството включително енергийни субсидии, подкрепа на заплатите по време на пандемията и данъчни облекчения за бизнеса. Той изтъкна отговорното управление на публичните финанси и кредитния рейтинг на Хърватия на ниво А, които заедно подкрепят заетостта, растежа на износа, както и научните изследвания и иновациите.
Нова индустриална стратегия
Пленкович отбеляза и текущата работа по нова индустриална стратегия, която ще бъде оповестена през първото тримесечие на 2026 г., и каза, че в момента в хърватската промишленост работят 245 000 души, включително 227 000 в производството, а производителността е нараснала с близо 5%. Общата заетост е около 1,75 милиона, безработните са 75 000 души, като работните места са се увеличили с приблизително 320 000 в сравнение с преди десет години, наред с увеличаване на заплатите.
Той изтъкна членството на Хърватия в Шенген и в еврозоната, както и предстоящото присъединяване на Хърватия към Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Пленкович се срещна тази седмица в Париж с генералния секретар на ОИСР Матиас Корман, който ще посети Хърватия на 30 януари, за да представи второто Икономическо проучване за Хърватия, ключова стъпка към членство в ОИСР, потвърждаващо, че Хърватия е една от 40-те най-развити и успешни икономики в света. 
Пленкович също така подчерта значението на увеличените инвестиции в отбранителния сектор и енергетиката, като последната е „ключова в години на криза“.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)