Киргизстан прие закон, позволяващ разработването на находища на уран и торий


Парламентът на Киргизстан одобри законопроект, който позволява разработването на находища на уран и торий, разположени на територията на страната. Това съобщи пресслужбата на законодателния орган, предаде ТАСС.
"Днес, 13 юни, депутатите разгледаха и приеха законопроекта за изменение и допълнение на някои законодателни актове и отменят Закона за забраната на дейности, свързани с геоложко проучване на недрата с цел търсене, проучване и разработване на находища на уран и торий в Киргизката република на второ и трето четене", се казва в съобщението.
Законопроектът беше приет по инициатива на Министерския съвет (Кабинет на министрите) на централноазиатската държава.
Разработването на находища на уран и торий е забранено в Киргизстан от 2019 година, след като в страната се надигна вълна от протести срещу добива им, следствие на които парламентът беше принуден да приеме съответния закон.
"Приемането на проектозакона ще бъде придружено от мониторинг от страна на държавните агенции на съвременните технологии за добив на уран и торий, което ще помогне да се сведе до минимум отрицателното въздействие на добива върху околната среда. Ако се установи наличието на такива технологии ще се въведат изисквания за тяхното използване от компаниите, добиващи ценните метали", отбелязват от парламентарната служба.
В същото време министър-председателят на Киргизстан Акълбек Джапаров специално подчерта, че новият закон е насочен преди всичко към "разработването на находища на титаномагнетит, а не на находища на уран и торий".
История на находищата на уран
Както заяви Мелис Тургунбаев, министър на природните ресурси, екологията и техническия надзор на Киргизстан, в страната има 83 находища, съдържащи уран и торий, които се търсят на световния пазар.
Според него съществуващата забрана за разработването им пречи и на добива на други редки метали в подобни находища. По-специално, в находището "Къзъл-Омпол" (Кызыл-Омпол), на чието развитие се противопоставиха гражданите на Киргизстан през 2019 година, има значителни запаси от титаномагнетит.
Министърът увери, че след отпадане на забраната разработването на такива находища ще се извършват от държавни компании при спазване на всички установени стандарти и критерии за безопасност.
Според оценките на Тургунбаев, след премахването на забраната, около хиляда човека ще могат да получат работа във всяка сфера от дейността по добива на металите, а в бюджета на страната ще постъпят допълнително 150 милиона долара.
Новият закон ще влезе официално в сила, след като съответният указ бъде подписан от президента на Киргизстан Садир Джапаров.
Добивът на уран на територията на страната се извършва от втората половина на миналия век, неговата обработка и обогатяването му се извършват в други републики от бившия Съветския съюз.