През последните години Китай възприе по-проактивен подход към международните въпроси, разширявайки влиянието си в световни органи като ООН и Световната здравна организация (СТО), още повече, че САЩ се движи в обратна посока при президентството на Доналд Тръмп.
Тази инициатива се разглежда и като опит за затвърждаване на репутацията на Хонконг като привилегировано място за правене на бизнес въпреки въведения от Пекин през 2020 г. мащабен закон за националната сигурност, който разклати доверието в безпристрастността на правната система на града.
Инициираното от Пекин създаване на Международната организация за посредничество (OIMed), беше подписано от 31 други "съмишленици" - от Сърбия до Пакистан, Папуа Нова Гвинея и Венецуела.
Тя ще бъде открита към края на годината или в началото на 2026 г.
"Раждането на Международната организация за посредничество ще спомогне за преодоляване на манталитета "печелиш или губиш", насърчаването на приятелското разрешаване на международни спорове и изграждане на по-хармонични международни отношения", заяви китайският външен министър Ван И, който председателстваше подписването на споразумението.
Властите в Хонконг обявиха, че новият междуправителствен орган ще е първият, посветен на посредничеството, а Ван И каза, че организацията ще "запълни празнината в тази област."
Органът ще посредничи при спорове между две държави, между държава и лица от друга страна или между частни международни субекти.
Той ще бъде "равнопоставен" на Международния съд на ООН и на Постоянния арбитражен съд в Хага, съобщи правителството на Хонконг.
Едно от най-популярните решения на съда в Хага беше в полза на Филипините срещу Китай по отношение на териториалните претенции в Южнокитайско море - решение, което Пекин реши да игнорира.
Пол Лам, министър на правосъдието на Хонконг, написа в статия, че създаването на Международната организация за посредничество, се случва в момент, когато "враждебни външни сили се опитват да деинтернационализират и дефункционализират" Хонконг.