Китайският износ намалява с 12,4 на сто на годишна основа през юни, а вносът се е свил с 6,8 на сто, се посочва в митническите данни, публикувани днес и цитирани от Ройтерс. Това означава, че производителите изпитват затруднения да намерят купувачи на фона на битката на чуждестранните икономики с инфлацията и високите лихви. Проучване на Ройтерс сред икономисти залагаше на намаление на износа с 9,5 на сто, а на вноса – с 4 на сто.
Спадът в износа е най-значителният от началото на пандемията с КОВИД-19 преди повече от три години.
Импулсът в постпандемичното възстановяване на Китай се е забавил след бързия подем през първото тримесечие. Анализаторите са понижили прогнозите си за икономиката през останалата част от годината на фона на забавеното заводско производство с оглед на постоянно понижаващото се глобално търсене.
Понастоящем политиците отчитат перспективата за продължително забавяне на растежа във втората по големина икономика в света с около 3 на сто на годишна основа, според прогнозите на анализаторите.
Това е по-малко от половината от стойността на основните показатели през последните десетилетия и създава усещането за икономика в рецесия.
Производствените цени са се понижили през юни с най-бързия темп от над седем години.
Южнокорейските доставки за Китай, основен индикатор за китайския внос, са спаднали с 19 на сто миналия месец, което е най малкото понижение от октомври, но дава сигнал, че търсенето на полупроводници и други компоненти за производство на електронни стоки продължава да е слабо.
Правителството е поставило скромна цел за растеж на брутния вътрешен продукт от около 5 на сто тази година, след като целта за 2022 г не бе постигната, след като БВП нарасна с 3 на сто.
За сметка на това двустранната търговия между Китай и Русия е нараснала до най-високото си равнище от началото на войната в Украйна, според митническите данни.
Стойността на двустранната търговия е скочила до 20,83 милиарда долара през юни, което е най-високото равнище от февруари 2022 година и се случва на фона на по-слабото глобално търсене и повишаващите се геополитически рискове.
Китайският внос от Русия се е увеличил с 15,7 на сто до 11,28 милиарда долара, като Пекин купува петрол, въглища и някои метали от Русия на по-ниски цени.
Износът за Русия е скочил с 90,9 на сто миналия месец до общо 9,55 милиарда долара, което е по-бавен темп от регистрирания през май растеж от 114 на сто.
Китайският президент Си Цзинпин обеща в понеделник да продължи да работи с Русия за разработването на цялостна стратегия за стратегическо партньорство.