Износът на Китай отбеляза неочакван спад през октомври след месеци на осъществяване на предварителни поръчки от американски компании, стремящи се да избегнат новите мита на президента Доналд Тръмп. Данните подчертават зависимостта на китайската икономика от търсенето в САЩ, въпреки усилията на Пекин да диверсифицира пазарите си, предава Ройтерс.
Втората по големина икономика в света се стреми да разшири експортните си връзки с Югоизточна Азия и Европейския съюз на фона на възобновяването на търговското напрежение след завръщането на Тръмп в Белия дом. Въпреки това САЩ остават най-големият пазар за китайските стоки с износ за над 400 милиарда долара годишно, а според икономисти загубата на част от този пазар е намалила растежа на китайския износ с около 2 процентни пункта, или приблизително 0,3 на сто от БВП.
По данни на китайските митници, публикувани в петък, износът на страната се е свил с 1,1 на сто на годишна база – най-слабият резултат от февруари насам, след ръст от 8,3 на сто през септември и в противоречие с очакванията за 3-процентово увеличение в анкета на Ройтерс.
"Слабостта през миналия месец беше причинена от силното забавяне на износа към пазари извън САЩ“, посочи Цзъчун Хуан, икономист за Китай в "Кепитъл икономикс“ (Capital Economics). По думите му ръстът на износа към транзитни центрове като Виетнам подсказва, че производителите продължават да търсят начини да заобикалят митата и да прехвърлят запасите си към американския пазар.
Данните показват, че китайският износ за САЩ е спаднал с 25,2 на сто на годишна база, докато износът за Европейския съюз и страните от Югоизточна Азия е нараснал съответно с 0,9 и 11 на сто.
"Данните на мениджърите по доставките вече предупредиха, че китайският износ не може да расте безкрайно, не само заради търговските бариери със САЩ, но и заради забавянето на глобалната икономика“, коментира Алисия Гарсия-Хереро, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в "Натиксис" (Natixis).
Тя прогнозира, че забавянето ще се запази и през първата половина на 2026 г., след като приключи ефектът от предварителните поръчки и складиране на стоки.
Напрежението между Вашингтон и Пекин се изостри през октомври, когато Тръмп заплаши с 100-процентни мита върху китайски стоки в отговор на разширяването на китайския контрол върху износа на редкоземни метали. Ситуацията се успокои след срещата между Тръмп и китайския президент Си Цзинпин в Южна Корея, когато двете страни се договориха да удължат търговското примирие с още една година.
Въпреки това китайските стоки, предназначени за САЩ, ще продължат да бъдат обложени със средна митническа ставка от около 45 на сто - ниво, което според анализатори изтрива печалбите на редица китайски производители.
Търговският излишък на Китай през октомври възлезе на 90,07 милиарда долара, малко под очакванията и под резултата от септември (90,45 милиарда долара).
Слабо вътрешно търсене
Данните за вноса потвърждават, че вътрешното потребление остава слабост. Вносът е нараснал с едва 1,0 на сто - най-бавният темп от пет месеца, при прогноза за 3,2 на сто и спрямо ръст от 7,4 на сто през септември.
Миналия месец властите в Пекин обявиха, че ще се стремят към "значително“ увеличаване на дела на потреблението в БВП през следващите пет години като част от новите икономически цели, заложени за периода 2026–2030 г.
"На фона на отслабващия износ Китай вероятно ще трябва да разчита повече на вътрешното търсене“, заяви Чжан Чжъвей, главен икономист в "Баойн кепитъл мениджмънт“ (Baoyin Capital Management). "Очакваме по-активна фискална политика още през първото тримесечие на 2026 г.“, добави той.
Вносът на соя, суров петрол и желязна руда се е увеличил през октомври спрямо година по-рано, подкрепен от конкурентни цени и рекордни доставки от Южна Америка. За сметка на тях вносът на мед - ключов за строителния сектор - е намалял поради високите цени и продължаващия спад на имотния пазар, който ограничава търсенето.