Климатичното финансиране е в центъра на дискусиите на COP29

Двадесет и деветата Конференция на страните (COP) по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (РКООНИК) започва днес в столицата на Азербайджан - Баку, като основната точка в преговорите между представителите на 198-те държави по конвенцията ще бъде осигуряването на финансите, необходими, за да се помогне на развиващите се страни да се адаптират към променящия се климат и да въведат мерките, необходими за постигане на климатичните цели.
Очаква се преговорите да бъдат трудни предвид връщането на Доналд Тръмп в Белия дом и притесненията, че той може да изтегли за втори път САЩ от Парижкото споразумение за климата, както и на фона на продължаващите войни в Украйна и Близкия изток. 
Същевременно учени предупреждават, че времето за намиране на решения на климатичната криза изтича, през 2024 г. бяха поставени редица нови температурни рекорди, а природни катастрофи, свързани с екстремни климатични събития, отнеха хиляди човешки животи, последният пример за което, са наводненията в Испания. "Финансовият КОП"  В края на тази година изтича ангажиментът на страните по конвенцията да осигуряват 100 млрд. долара годишно климатично финансиране за развиващите се държави. Тази цел обаче е била постигана само няколко пъти от 2020 г. насам, което води до нарастващо недоверие от страна на държавите, най-уязвими към последиците от климатичните промени, към формата и неговите възможности да постигне работещи решения. През август Папуа Нова Гвинея обяви, че няма да участва в СОР29 в знак на протест срещу липсата на "бърза подкрепа за жертвите на климатичните промени".  Целта, която преговарящите в Баку си поставят, е да договорят няколко пъти по-голямо финансиране от текущите ангажименти по т. нар. Нова колективна количествено определима цел (New Collective Quantified Goal - NCQG).  
Развиващите се страни настояват за финансиране от 1 трлн. долара годишно до 2035 г., основавайки се на широкоприети оценки за финансовите нужди към момента. Богатите страни обаче вероятно ще одобрят много по-малка сума, може би близо половина от исканото, посочват анализатори. 
Ще се преговаря също така и за източниците на финансирането - планира се само част от него да бъде осигурявана от държавните бюджети, а останалото да идва от многостранни институции като Световната банка, както и чрез множество инструменти като нови данъци за изкопаемите горива, диверсификация на съществуващи субсидии за чиста енергия и др.  
Предмет на дискусии е и това кои страни трябва да осигуряват финансирането и разширяването на техния кръг. Към момента за официалното климатично финансиране все още допринасят само страните, определени като развити в Рамковата конвенция през 1992 г. Оттогава обаче много икономики са постигнали значителен растеж, включително Китай, който е втората по големина световна икономика след САЩ, както и най-големият световен източник на парникови емисии.
Като развиващи се все още се класифицират и богатите арабски петролни икономики от Залива като Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства.   Преходът от изкопаеми горива  Знаковото постижение на миналогодишния СОР28 в Дубай бе договарянето за първи път на ангажимент на страните за "преход от изкопаемите горива в енергийните системи".  
Оттогава обаче използването и износът на изкопаеми горива продължават да нарастват.  
Макар че според оценките на Международната агенция по енергията (МАЕ) световният максимум в потреблението на изкопаеми горива ще бъде достигнат преди 2030 г. благодарение на разпространението на чистите технологии, множество страни и компании са уклончиви относно намеренията си за отказ от замърсяващите енергийни източници.  
На СОР29 е малко вероятно да бъдат договорени крайни дати или по-категорични ангажименти по тази цел, въпреки че някои страни може да окажат натиск да бъде спряно издаването на разрешителни за нови въглищни централи.   Нови правила за пазара на въглеродни емисии  Друга посока, в която ще протичат преговорите в Баку, ще бъде договарянето на глобални правила за търговия с въглеродни кредити.  
Въглеродните кредити дават възможност на държавите и компании да търгуват с тази своеобразна компенсация за отделяните в атмосферата въглеродни емисии в своите планове за действие в областта на климата, известни като национално определени приноси (НДП).
Парижкото споразумение за климата от 2015 г. полага основите за международно сътрудничество в тази област в своя член 6, предвиждайки два подхода. Единият позволява на две държави да определят собствени условия по двустранно споразумение за търговия с въглеродни емисии. Вторият има за цел да създаде централизирана, управлявана от ООН система, чрез която държавите и компаниите да започнат да компенсират своите въглеродни емисии и да търгуват с тези компенсации на отворения пазар.  
Тези механизми се разглеждат като ключова възможност да се осигури климатично финансиране за развиващите се страни, а евентуалният глобален пазар на въглеродни емисии би могъл да функционира, дори ако САЩ под управлението на Тръмп отново се оттеглят от Парижкото споразумение.   Много по-малък СОР  През последните години мащабът на формата СОР се разрасна значително, предизвиквайки остри критики заради събирането на десетки хиляди хора от целия свят и отделяните за това средства и въглеродни емисии.  
Миналата година СОР28 в Дубай бе посетен от близо 84 000 души и след този рекорден брой организаторите в Баку определиха лимит от 40 000 души, колкото присъстваха и на СОР26 в Глазгоу, Шотландия, през 2021 година.   По-слабо от миналогодишното се очаква да бъде и присъствието на държавни и правителствени ръководители. Макар по източници на ООН над 100 световни лидери да са потвърдили присъствието си, срещата в Баку ще пропуснат водещи фигури като председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която се готви за втория си мандат, френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц, изправен пред правителствена криза.
Начело на делегацията на ЕС ще бъдaт председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел, еврокомисарят за климата Вопке Хукстра, който преди броени дни премина успешно изслушване пред Европейския парламент да води ресора и във втората комисия на Фон дер Лайен, и еврокомисарят по енергетика Кадри Симсон.  
Президентът на САЩ Джо Байдън ще отсъства от КОП за втора поредна година, срещата ще пропуснат също Луис Инасио Лула да Силва, президентът на Бразилия, която ще бъде домакин на юбилейното издание догодина, и кралят на Великобритания Чарлз Трети - дългогодишен поддръжник на климатичните каузи, който се възстановява от рак на простата.   Начело на руската делегация ще бъде премиерът Михаил Мишустин.  Лидерите на Китай и Индия Си Цзинпин и Нарендра Моди вероятно също ще пропуснат форума в Баку.