Колко битови отпадъци произвеждаме и кой плаща за тях: новите правила в Европейския съюз и в България

Ключова цел в политиката на Европейския съюз (ЕС) в областта на отпадъците е преходът към кръгова икономика, за което европейското законодателство определя конкретни правила за повторна употреба и рециклиране, както и за ограничаване на депонирането на отпадъци. ЕС продължава да е изправен пред предизвикателства, свързани с напредъка към кръгова икономика, сочи специален Доклад на Европейската сметна палата от ноември 2025 г. Според него разделното събиране на отпадъци все още е на много ниско ниво, а данъците върху отпадъците не покриват всички разходи за управлението им.
По данни на Евростат през 2023 г. количеството битови отпадъци, генерирани на човек в ЕС, достига 511 кг. Това е с 4 кг по-малко спрямо 2022 г. Наличните данни показват значителни различия между държавите-членки. Най-голямо количество битови отпадъци се генерира в Австрия - 803 кг. на човек. В България през 2022 г. генерираният отпадък е 488 кг. на човек, а през 2023 г. - 490 кг.
Последните данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че през 2024 г. в България са генерирани 3 милиона и 192 хиляди тона битови отпадъци, което е с 0,9% повече спрямо 2023 г., като количеството на човек е 496 кг. Предадени за рециклиране са 281 000 тона битови отпадъци.
Какво предвижда европейското законодателство?
Правната рамка за третирането на отпадъците в ЕС е установена в Директива 2008/98/EО, известна още като Рамкова директива за отпадъците, се посочва в официалния сайт на Европейския парламент (ЕП). Този стратегически документ налага на всички държави-членки задължителна йерархия при управлението на отпадъците. На върха стоят превенцията и повторната употреба, следвани от рециклирането и оползотворяването, а депонирането е оставено като последна, най-нежелана опция. Директивата затвърждава принципа „замърсителят плаща“, който да замени досегашната практика на изчисляване на такса битови отпадъци (ТБО) върху данъчната оценка на имотите с методика, базирана на реално генерираното количество отпадък. Принципът изисква разходите за събиране, транспорт и третиране да се поемат от първоначалния причинител на отпадъка. Целта е да се прекрати практиката, при която собственици на големи имоти, генериращи малко отпадък, субсидират дейността на големи замърсители. Директивата разглежда отпадъка не като ненужен боклук, а като ценен ресурс, който трябва да се върне в икономическия цикъл. 
Принципът "замърсителят плаща" в България - законодателни инициативи и практически затруднения
В българското законодателство принципът "замърсителят плаща" е въведен хоризонтално чрез Закона за опазване на околната среда и секторно чрез Закона за управление на отпадъците. Това казаха в отговор на запитване на БТА от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Принципът се прилага по отношение на всички потоци масово разпространени отпадъци  – отпадъци от опаковки, електрическо и електронно оборудване, батерии и акумулатори, излезли от употреба моторни превозни средства и др. Разходите по тяхното събиране, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане, се поемат от производителя или притежателя на отпадъка чрез системите за разширена отговорност на производителя. По отношение на битовите отпадъци, принципът е въведен в данъчното законодателство чрез Закона за местните данъци и такси, който предвижда преминаване към модел „плащаш, колкото изхвърляш“ при определяне на таксата за битови отпадъци. От МОСВ уточниха, че въвеждането на този модел е в прерогативите на Министерството на финансите като компетентно ведомство по данъчната политика.
От министерството на околната среда отбелязаха, че на практика най-голямото предизвикателство е свързано именно с прилагането на този количествен принцип, защото общините трябва да изградят системи за измерване, отчитане и контрол на отпадъците, както и да осигурят добра инфраструктура за разделно събиране. Необходима е и сериозна информационна кампания, за да бъдат гражданите и бизнесът подготвени за промяната, допълниха от МОСВ и подчертаха, че се очаква новият модел да доведе до по-справедливо разпределение на разходите и да стимулира намаляването и разделното събиране на отпадъците.
От страна на МОСВ усилията са насочени към подпомагане на общините за практическото прилагане на принципа, като в тази връзка министерството предоставя подкрепа на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) чрез проекта „Модели за оптимизиране на процеса на управление на битовите отпадъци в България“, финансиран по Оперативна програма „Околна среда“ 2021-2027. Въвеждането на модела „плащаш, колкото изхвърляш“ зависи от готовността на общините да изберат най-подходящия подход, съобразен със спецификите на съответната община, добавиха от ведомството за БТА. 
Новите основи за услугите по събиране и третиране на отпадъци и ролята на общините
По време на Общото събрание на НСОРБ през февруари т.г. служебният министър на околната среда и водите Юлиан Попов подчерта, че общините трябва да поемат по-активна роля в управлението на отпадъците и водите, да насърчават конкуренцията в сектора и да прилагат на местно ниво принципа „замърсителят плаща“. По думите му към момента едва две-три общини са напреднали в прилагането на новия модел за таксата за битови отпадъци. Според него универсално решение за всички общини не е възможно, но е необходимо да се дадат повече добри примери, които да улеснят разширяването на системата. Министърът изрази позиция, че въвеждането на принципа няма да доведе до десетократно увеличение на таксата, както се е смятало преди време, тъй като размерът ѝ зависи, както от количеството изхвърлен отпадък, така и от нивото на разделно събиране и рециклиране.
Разделното събиране е ключът към по-ниска такса смет при въвеждане на новия принцип „замърсителят плаща“, каза в интервю за БТА председателят на Общинския съвет в Казанлък Николай Златанов, който е член на Постоянната комисия за стратегическо развитие на местното самоуправление при НСОРБ и лектор към сдружението по темата за новия принцип. Златанов припомни, че въпреки европейските изисквания, България многократно отлага реалното въвеждане на "замърсителят плаща". Първата забрана за използване на данъчната оценка за ТБО е от 2013 г., следват промени през 2017 г. и 2021 г., които не са реално приложени поради липса на техническа готовност на общините и притеснения за социалния ефект върху населението.
През 2024 г., след интензивен диалог между НСОРБ и централната власт, е постигнато съгласие за финално удължаване на преходния период до 1 януари 2026 г. В края на 2025 г., с изменение на Закона за местните данъци и такси, периодът на въвеждане на директивата беше удължен с още три години, тъй като ЕС отпуска средства, които да помогнат този преход да стане по-плавно. През тези три години общините ще могат да закупят техника – контейнери, GPS устройства и други „умни“ системи, които да позволят измерване на количеството отпадъци, обясни Златанов и добави, че това ще даде възможност отпадъците да се измерват реално.
Той обясни още, че ТБО се заплаща за услуги по събиране, транспортиране и третиране на отпадъците и поддържане на чистотата, като в новия модел общините могат да избират между три метода - измерено количество за имота, вместимост и честота на съдовете или брой ползватели. Според новите разпоредби, таксата ще се изчислява само за отпадъка, изхвърлян в съдовете за общи битови отпадъци и разходите за почистване на обществените територии, като именно количеството битов отпадък е водещо за определяне на размера на таксата.
Златанов подчерта изключителната важност българите да разберат, че кенчетата, стъклените бутилки и хартията не са отпадък, а суровина и че съгласно европейското законодателство, разходите се заплащат само за смесения битов отпадък, който отива за депониране или изгаряне. Според статистиката на НСОРБ в момента бизнесът носи 68% от общата фискална тежест на ТБО, докато физическите лица – 32%, а с прехода към новия модел това съотношение може да се промени значително, което налага внимателно бюджетиране, посочи още Николай Златанов. 
По време на Годишната среща на местните власти през 2025 г. едва 71 общини са заявили готовност за въвеждане на системата на принципа „замърсителят плаща“, а срещу България вече е стартирала наказателна процедура от Европейската комисия (ЕК) заради забавянето на този принцип, отбеляза Златанов и допълни, че досега санкцията е била насочена към държавата, но в бъдеще може да бъде насочена и към общините. Темата за управлението на отпадъците тепърва започва да се развива, това е сложен въпрос, който изисква време, техника и обществено разбиране, но задача на всяка община е да разработи най-справедливия модел и да го приложи на практика в името на доброто на гражданите си, каза той.
Подготовка и прилагане на новия принцип в страната
През 2025 г. в подготовката си за въвеждане на принципа „замърсителят плаща“ Столичната община публикува в сайта си образци на декларации, чрез които гражданите и фирмите да предоставят данни за броя на живеещите или използващите имота и генерирания отпадък. Те целяха единствено да съберат предварителна информация за начина на ползване на имотите и количеството отпадък, за да може Столичната община и Общинският съвет да подготвят най-справедливо решение за столичани. 
Кметът на София Васил Терзиев призовава софиянци към активно съдействие за разделно изхвърляне на рециклируемите отпадъци и недопускане на смесване на строителни отпадъци с битовия боклук. Тези действия, според Терзиев, са ключови за ограничаване на разходите, особено в контекста на предстоящото въвеждане на принципа „замърсителят плаща“, без допълнително финансово натоварване за гражданите. 
След приемането на европейската директива, Казанлък е първата община в страната, която разработи свой математически модел и прие промени в Наредба №26 още през септември 2024 г., а за фирмите принципът „замърсителят плаща“ се прилага вече от около пет-шест години. Въпреки готовността си да го приложи изцяло обаче, местната власт реши да изчака с влизането в сила на новите правила до 2026 г., за да осигури време за информационна кампания, а сега ще се възползва и от удължаването на срока за въвеждане на новия метод и от предвиденото финансиране за модернизиране на системите. Предвижда се система с чипове - контейнерите ще бъдат заключени и достъпът до тях ще става с персонален чип. При изхвърляне отпадъкът ще се измерва и количеството ще се записва към конкретно домакинство. Уникален елемент в казанлъшкия модел са и стимулите за гражданите - предвидено е домакинствата, които предадат над 150 кг разделно събрана пластмаса или хартия в общинските пунктове, да получават 30% отстъпка от размера на ТБО за следващата година. 
Въпреки удължаването на срока за въвеждане, от началото на настоящата година принципът "замърсителят плаща" вече се прилага в някои общини в страната. Сред тях са Главиница и Тутракан, област Силистра и Ковчевци в област Перник. В началото на миналия месец Община Кюстендил въведе експериментално сметосъбиране в един от кварталите в града с цел подготовка за преминаване към новия метод.
Нова интегрирана система за управлението на отпадъците е въведена и в община Поморие, съобщи кметът Иван Алексов по време на Годишната среща на местните власти в Албена през октомври м.г. Тя е внедрена благодарение на проекта „Холистичен подход за управление на отпадъците в прехода към кръгова икономика“, съфинансиран от Програма LIFE на ЕС. Проектът HA2WASTE въвежда нова система за управление на отпадъците в община Поморие, включително събиране на отпадъците при източника на образуване (т.нар. от врата до врата) и индивидуална такса за битови отпадъци на база количество генериран отпадък. 
В рубриката „ЕС право БГ“ БТА представя информация за транспонирането и прилагането на европейското законодателство в България. Материалите вижте тук.