Преди това бюджетната комисия одобри проектобюджета на ДОО, а в момента разглежда законопроекта за държавния бюджет за 2026 година.
Управителят на НЗОК Петко Стефановски отбеляза при представянето на проектобюджета на Здравната каса, че в него за 2026 г. са предвидени 5 571 998,4 хил. евро приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 5 196 424,8 хил. евро, от които 3 177 034,8 хил. евро са приходи от здравноосигурителни вноски и 2 019 390,0 хил. евро са трансфери за здравно осигуряване за категориите лица, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет - пенсионери, ветерани, военноинвалиди, лицата до 18 години, студентите, лицата, получаващи месечни социални помощи и други, обясни Стефановски.
Политиката на правителството за увеличаване на доходите през 2026 г. се отразява и в увеличението на средствата от държавния бюджет за трансфери за здравното осигуряване, като увеличението през 2026 г. спрямо 2025 г. бележи ръст от 12,5 процента, отбеляза още Стефановски.
За 2026 г. са предвидени трансфери от централния бюджет в размер на 260 млн. евро, като средствата са предназначени за заплащане на дейности на лечебни заведения по Закона за лечебните заведения.
Проектът на закон за бюджет на НЗОК за 2026 г. е приет с балансирано бюджетно салдо и увеличението в приходната част е равно на увеличението и в разходната част. Заложените в проекта за 2026 г. средства за приходи и трансфери, разходи и трансфери са равни на 5 571 998,4 хил. евро, посочи Стефановски. Той добави, че това се прави при запазен размер на здравноосигурителната вноска в размер на 8 на сто и при непроменено съотношение на внасянето на здравноосигурителната вноска спрямо 2025 г. в съотношение 60:40 - „работодател-работник“.
Общо разходите за 2026 г. по проекта на Закона за бюджета на НЗОК са в размер на 5 571 998,4 хил. евро. Приходите и разходите по законопроекта са със 727 652,9 хил. евро повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г., което е 15 процента ръст на средствата. Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4 985 168,9 хил. евро, което е увеличение с 448 026,7 хил. евро спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г. (9,9 процента ръст).
През 2026 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК в общ годишен размер 98 717,5 хил. евро за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
В надзора на НЗОК не подкрепихме бюджета на Здравната каса, и в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не го подкрепихме, като основното ни притеснение са тези 260 млн. евро по бюджета на касата през ръста на цената на клиничната пътека - каква е гаранцията, че ще стигнат за заплати, къде отива колективното договаряне в контекста и на директивата, която трябва да транспониране, каза главният икономист на КНСБ Любослав Костов. По думите му целият принцип на финансиране на заплатите остава неясен.
Тези 260 млн. евро през цената на клиничните пътеки според нас няма как да отидат за ръст на заплатите, нито има гаранция, нито стимулират колективното договаряне, обобщи Костов основната причина, поради която от синдиката не са подкрепили проектобюджета на НЗОК за следващата година.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Румен Радев отбеляза, че тази година и четирите национално представени работодателски организации категорично не са подкрепили представения проект на закон за бюджет на НЗОК за 2026 г. Основната причина е, че липсва каквато и да е промяна във философията на бюджета от предходните години, запазва се същата структура на заложените здравноосигурителни плащания, обясни Радев, като по думите му от гледна точка на работодателите тази посока е напълно погрешна. Критиките на работодателите по проектобюджета на НЗОК включват, че той продължава практиката 75 процента от разходите да са за болнична помощ и лекарства при средно равнище за страните от ЕС от 45 до 55 процента.
Продължава практиката за свръхконцентрация на болнична помощ - в крайна сметка само в РЗОК в София и Пловдив са концентрирани 50 процента от средствата, не се използват възможностите за оптимизиране на разходите за лекарства чрез провеждане на централизирани електронни търгове, например при лекарствата за онкологично лечение, посочи Радев друг повод за несъгласие на работодателските организации с проектобюджета на здравната каса. По отношение на профилактиката той отбеляза, че въпреки опити за стимули, обхватът все още е в най-добрия случай около 50 процента от подлежащите за профилактични прегледи, и добави, че това е политика, която трябва системно да се развива, да се налага и да се увеличава като дял.