Комисията по бюджет и финанси ще разгледа днес законопроекта за промени на удължителния закон за бюджета, внесен от служебното правителство, става известно от дневния ред на заседанието на комисията, публикуван в сайта на Народното събрание.
Служебният кабинет на премиера Андрей Гюров одобри на 25 февруари промени в Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на България, Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. Това ще бъде втори подред удължителен закон за бюджета за 2026 г. поради липсата на приет редовен годишен бюджет. Действието на сегашния удължителен закон е до 31 март.
Преди дни финансовият министър Георги Клисурски апелира представителите на политическите партии в парламента да подкрепят удължаването на закона, за да е валиден след 31 март до приемането на редовен бюджет за 2026 година. Така няма да има каквото и да е прекъсване в разходите и ще бъдат подсигурени основните функции на държавата, посочи той. По думите на Клисурски, ако не се приеме ново удължаване на вече действащия удължителен закон за бюджета, след края на месеца държавата няма да има право да извършва плащания, включително не би могла да разплати разходите за изборите, които вече са гласувани в план-сметката.
Със законопроекта се осигурява възможност предвиденото увеличение на възнагражденията, включително еднократната индексация и от ръста на минималната работна заплата, както и увеличението на социалните плащания, произтичащи от влезли в сила нормативни актове, включително трансферите за общините, да може да се финансират и за сметка на наличности от предходната година, с изключение на средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, се посочва в мотивите към законопроекта.
Предлага се и възможност общините да извършват разходи при отчитане на влезли в сила нормативни актове. Урежда се кметът на общината да може да финансира разходи за местни дейности в размери, по-големи от разходите за същия период на предходната година, до размера на собствените приходи на общината за съответния период, бюджетните взаимоотношения с централния бюджет и с други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз по Закона за публичните финанси и заемните средства на общината.
До приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г. освен дълга по Закона за публичните финанси, Министерският съвет да може да проведе преговори и да сключи с Европейската комисия споразумение за заем в размер на 3,2617 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа под формата на заем по линия на Инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ при условие за последваща ратификация, е записано в законопроекта.
В текстовете се посочва, че във връзка с прилагането на Закона за въвеждане на еврото Министерският съвет може да предприема действия за промени в средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари. Във връзка с прилагането на Закона за въвеждане на еврото, както и поради настъпилите през последните десет години регулаторни и законодателни промени в областта на финансовите пазари се налага актуализация на договорите, с които през 2015 г. е създадена Средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари. С присъединяването на България като държава членка на еврозоната, към Европейския механизъм за стабилност възниква задължението за въвеждане на клаузи за колективно действие, които ще се прилагат за всички държавни ценни книжа с първоначален срок на падеж над една година, се обяснява в мотивите.
Предлага се също до приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г. Министерският съвет да може да издава държавни гаранции по Закона за кредитиране на студенти и докторанти за 2026 г. в размер до 4 млн. евро.
Дневният ред на заседанието на бюджетната комисия предвижда още разглеждане на второ четене на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, както и изслушване на кандидата за подуправител на БНБ, ръководител на управление „Емисионно“, Карина Караиванова.