Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове прие на първо четене проекта на бюджет на държавата за следващата година. "За" гласуваха 6 народни представители, 4 бяха против, нито един не гласува с "въздържал се".
На заседанието присъства заместник-министърът на иновациите и растежа Мартин Дановски, а проектът на бюджета беше представен от Детелина Караенева, директор на дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите. Тя посочи, че общите разходи по сметката на "Национален фонд" са в размер на 4,9 милиарда евро, в това число 3 милиарда евро капиталови разходи.
Караенева добави, че са предвидени и разходи, свързани с програмите на Европейския съюз, както и такива по Плана за възстановяване и устойчивост. Тя обясни още, че в план сметката са предвидени следващи плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост. Дановски посочи, че има ускорено изпълнение на Плана.
Проектозаконът за държавния бюджет за 2026 г., който е първият бюджет на страната в евро, беше публикуван от Министерството на финансите на 3 ноември заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г.
Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари информацията и документите по бюджетната процедура за 2026 г. са изготвени в евро при официален валутен курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в България - 1,95583 лева за 1 евро. Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (по национална методология на касова основа), изразен като дял от БВП, за 2026 г. е дефицит от 3 процента от БВП.
Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне до 37,6 млрд. евро (31,3 процента от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2 процента от БВП) през 2027 г. и 49 млрд. евро (36,6 процента от БВП) през 2028 г. През 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.
Приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална програма (КФП) като дял от БВПq са 42,8 процента от БВП през 2026 г., а общите разходи по КФП са 45,8 процента от БВП за следващата година.
Сред мерките, заложени в бюджета, от които се очакват допълнителни приходи, са увеличението на данъка върху дивидентите от 5 на сто на 10 на сто, разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск, разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск, въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите. Записано е и продължаващото действие на мерки в данъчното законодателство като въведения от 1 май 2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия с цел продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия.