Законопроектът беше представен от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Веселина Терзийска, изготвен от ресорното министерство в изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и мерките, включени в Програмата за управление на България за периода 2025 – 2029 година.
В настоящия законопроект са отразени изискванията на НПВУ: да се въведе отделяне на регулирането на ВиК услугите в самостоятелен субект; да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите, базирана на гарантиране на минималните разходи за ползване на системите и потребните услуги; да се регламентира ролята на "Българския ВиК холдинг"; да се прецизират ролите и функциите на заинтересованите страни; да се създадат предпоставки за консолидация при стопанисване, експлоатация на ВиК системите и предоставяне на ВиК услугите. В допълнение, със законопроекта трябва да се уточнят механизмите за определяне на тарифите и да се гарантира разходноориентирано ценообразуване за ползване на системите и на услугите, като същевременно се гарантира и финансовата устойчивост на операторите. Трябва да се предвидят условия за консолидиране при предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, да се въведат еднакви условия за цялата държава по отношение на критерии за качество и ефективност на услугите, които трябва да бъдат изпълнявани от ВиК оператори в определените в закона срокове, посочи Терзийска.
Качеството на услугите трябва да се наблюдава от независим регулатор, чиито роли и отговорности се определят в закона.
Целта на закона е осигуряване на устойчиво развитие на отрасъл "Водоснабдяване и канализация"; за опазване здравето на населението; съхраняване и опазване на водата като природен ресурс; постигане на съответствие с нормативните изисквания на европейското законодателство в областта на питейните води, отвеждането и пречистването на отпадъчните води; развитието и поддържането на ВиК системите.
По думите на ресорния заместник-министър се създава единна уредба, която обхваща и подобрява цялостната нормативна база.
"Консолидацията в предоставянето на ВиК услугите е предпоставка за повишаването на ефективността чрез икономия от мащаба и обезпечаване на ВиК операторите с квалифицирани кадри за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и предоставяне на ВиК услуги", каза Терзийска.
Тя допълни, че новият закон запазва публичната собственост върху ВиК инфраструктурата с определянето на ВиК системите като публична държавна и публична общинска собственост на функционален принцип. При определяне на обектите на правото на собственост като водещ критерий е използвано тяхното предназначение, било то с трайно задоволяване на обществени потребности от национално или местно значение. Публичният характер на ВиК структурата показва резултатност и представлява основата, върху която са надградени всички останали постановки, свързани с управление, поддържане и развитие на ВиК системи, посочи Терзийска.
По думите ѝ в законопроекта е предвидено възлагането на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на публичната ВиК инфраструктура и предоставянето на ВиК оператори да се извършват по реда на този специален закон със сключване на договори между публичните собственици чрез асоциацията по ВиК или ВиК оператора или по реда на закона за концесиите. За действащите към момента договори е предвидена възможност за удължаване на техния срок по отношение възлагането и изпълнението на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите от ВиК операторите. Досегашният подход е запазен, но осъвременен и подобрен, отбеляза ресорният заместник-министър.
Регулаторната дейност на ВиК услугите по новия закон ще продължи да се осъществява от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) като единен мултиотраслов регулаторен орган, който функционира в отделни и независими специализирани състави за съответния отрасъл в състав "Енергетика" и състав "ВиК". Регулаторните функции се изпълняват при спазване на принципите за всеобщ достъп, социална поносимост и икономическа обоснованост на цените на ВиК услугите. Акцентира се върху публичност в работата на регулаторния орган, като същият ще отчита дейността си пред Народното събрание и ще информира обществото за извършени проверки, утвърдени цени на ВиК услуги и други.
По отношение на ценообразуването се спазва принципът на единна цена на услугите по видове услуги на съответната обособена територия. Предвидена е двукомпонентна цена, която включва цена за достъп на услугите и цена на кубичен метър на услуги. Първият компонент ще осигури равни условия и справедливост по отношение на достъпа до ВиК услуги, независимо от обема на потреблението. Целта е по този начин на ВиК операторите да се гарантира възстановяването на част от постоянните разходи и да се осигури по-предсказуем размер на приходите, който ще осигури по-добра финансовата устойчивост на ВиК операторите. Проектът на закон регламентира и ред за разглеждане на цените на ВиК услугите в случаите, когато възниква непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, което съществено променя приходите и икономически обоснованите разходи на ВиК операторите.
Въведен е принцип, според който независимият регулатор определя единни условия и изисквания към ВиК услугите за територията на цялата страна чрез показатели за качество и ефективност. В проекта на закон е доразвита и уредбата на бизнес плановете – предвидено е да се изготвят в петгодишен период, който съвпада с регулаторния такъв. Това ще позволи по-ефективното планиране на дейността на ВиК операторите, посочи Терзийска.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството отговаря за създаването и поддържането на информационни системи, с които да се осигури публичност и прозрачност на дейността по предоставяне на ВиК услуги. Регламентирани са задълженията на ВиК операторите, Комисията и Министерството за подобряване на контрола на течове, планиране и изпълнение на мерки за тяхното намаляване. Въвежда се също така възможност за използване на индивидуални системи като алтернативно решение на централизираните системи за събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води.
Законопроектът е съгласуван с Европейската комисия и към момента имаме положително становище, каза още заместник-министър Терзийска.