Конфликтът в Ормузкия проток заплашва световните цени на храните, а ФАО очертава спешни мерки и политически препоръки

Затварянето на Ормузкия проток не е временно прекъсване на корабоплаването, а начало на системно сътресение в агрохранителния сектор, което може да предизвика тежка световна криза с цените на храните в рамките на шест до дванадесет месеца. Избягването на подобен резултат ще изисква алтернативни търговски пътища, ограничаване на експортните ограничения, защита на хуманитарните потоци и буфери за поемане на по-високите транспортни разходи, предупреди Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО).
Дойде времето да започнем сериозно да мислим как да увеличим капацитета за абсорбиране на средства на страните и как да увеличим тяхната устойчивост на това, така че да започнем да минимизираме потенциалните последици, каза главният икономист на ФАО Максимо Тореро в нов подкаст, публикуван днес.
По думите му това включва проучване на интервенциите от страна на правителствата, на международните финансови организации, на частния сектор и на агенциите на ООН и други изследователски центрове, за да се опитат да помогнат на страните да се справят по-добре със сегашната ситуация.
Според ФАО прозорецът за превантивни действия се затваря бързо. Решенията, взети сега от фермерите и правителствата относно употребата на торове, вноса, финансирането и избора на култури, ще определят дали ще възникне сериозна световна криза с цените на храните в рамките на шест до дванадесет месеца.
Въздействието вече е видимо. Индексът на цените на храните на ФАО, който проследява месечните промени в международните цени на набор от световно търгувани хранителни стоки, се повиши за трети пореден месец през април, обусловен от високите цени на енергията и смущенията, свързани с конфликта в Близкия изток.
Сътресението се разгръща на етапи: енергия, торове, семена, по-ниски добиви, покачване на цените на стоките, а след това и инфлация на храните.
Смекчаването на тези въздействия ще изисква преминаване към алтернативни сухопътни и морски маршрути, включително през източната част на Арабския полуостров, западната част на Саудитска Арабия и Червено море, заяви Дейвид Лаборд, директор на отдела за агрохранителна икономика на ФАО. Тези маршрути обаче имат ограничен капацитет, което прави изключително важно да се избегнат ограниченията за износ от страна на основните производители.
Това е особено важно за защитата на хуманитарните хранителни потоци, добави Тореро.
Ситуацията може да се влоши с настъпването на Ел Ниньо, което се очаква да донесе суши и да наруши моделите на валежите и температурата в няколко региона.
ФАО е съставила поредица от политически препоръки, предназначени да се справят с кризата в Ормузкия проток.
Краткосрочни препоръки

Бързо осигуряване на алтернативни сухопътни и морски коридори за заобикаляне на Ормузкия проток - това няма да реши проблема с мащаба на шока в предлагането на суровини, но ще помогне за минималното му намаляване.
Избягване на експортни ограничения, особено за енергия, торове и суровини.
Освобождаване на хуманитарната хранителна помощ от търговски ограничения.
Насърчаване на комбинираното засяване (зърнени + бобови култури) при спешни интервенции за намаляване на употребата на азотни торове и осигуряване на значителни хранителни, екологични, икономически и агрономически ползи.
Активиране на програми за социална закрила, като се използва опита от Латинска Америка.
Избягване на общи субсидии, които създават значителен фискален натиск и имат регресивен характер. Вместо това приоритет трябва да бъде целенасочената подкрепа за най-уязвимите чрез цифрови регистри, които могат ефективно да насочват помощта към уязвимите селски домакинства и дребните земеделски производители, особено в Африка.

Средносрочни препоръки

Избягване на увеличаването на търсенето на биогорива по време на дефицит, за да се ограничи конкуренцията между храни и горива.
Гарантиране, че мерките в областта на енергийната политика не изострят продоволствените кризи.
Разширяване на достъпното кредитиране за земеделските производители и агробизнеса чрез второстепенни институции, за да се осигурят кредитни линии за малките, средните, микропредприятията и участниците във веригата на стойността. Тези линии трябва да бъдат спешни нисколихвени кредити, с графици за погасяване, съобразени с периодите на прибиране на реколтата, и с гратисни периоди от поне шест до девет месеца.
Комбиниране на селскостопански заеми със споразумения за гарантирано изкупуване от агрегатори, преработватели или публични купувачи.
Използване на дигитални регистри на фермерите и системи за мобилни пари, както е внедрено в Мозамбик и Перу, за бързо разплащане на средствата.
Интегриране на неформалните земеделски производители в различни форми на хоризонтална координация (фермерски асоциации, групи, кооперативи и други) за подобряване на достъпа до финансиране и подкрепа.
Осигуряване на улеснения за платежния баланс, подкрепа за бързо разплащане на средства и разширяване на финансирането за внос на храни и торове. Механизмът за финансиране на вноса на храни е предназначен именно за това, като трябва да се задейства отново прозорецът за преодоляване на хранителни шокове, въведен през 2022 г.
Използване на ускорено финансиране и увеличаване на безвъзмездните средства за страните с дългови затруднения чрез съществуващите механизми на многостранните банки за развитие и международните финансови институции.

Дългосрочни препоръки

Диверсификация на пристанищата, коридорите, складовите и логистичните системи в световен мащаб за намаляване на бъдещите рисковете от критични точки.
Изграждане на регионални резерви и складов капацитет за засилване на абсорбирането на бъдещи сътресения.
Подобряване на устойчивостта на вътрешните и трансграничните транспортни системи.
Използвайте преференциално финансиране за ускоряване на диверсификацията на енергийния микс и разширяване на напояването чрез замяна на дизеловите горива с електрически и соларни системи, особено за напояване.
Разширяване на употребата на електрифицирани машини, дронове и технологии за прецизно земеделие.
Подобряване на ефективността чрез картографиране на почвите и прецизно внасяне на торове, за да се намалят загубите и да се повиши ефективността на хранителните вещества.
Разработване на иновационни фондове за подкрепа на зелен амоняк, биостимуланти, генетика на културите и технологии за ефективно използване на хранителните вещества. Въпреки че това ще отнеме от три до пет години, то значително ще засили дългосрочната устойчивост.
Координиране с компаниите за торове за разработване на общи системи за картографиране на почвите и торовете, базирани на договорени общи стандарти.
Подкрепа за подмяна на културите, смесено засяване и подобряване на ефективността на торенето, вместо да се предприемат цялостни реформи на системите.
Укрепване на макроикономическата устойчивост на продоволствената инфлация и шоковете при вноса.
Разширяване на използването на системи за ранно предупреждение, застраховане и механизми за мониторинг за предприемане на действия преди кризите да ескалират. Това е още по-належащо, предвид високата вероятност за силно проявление на феномена Ел Ниньо.