Коридорът Черно море – Егейско море е и инструмент за преодоляване на регионалните различия, смята Иван Иванов

„Коридорът  Черно море – Егейско море е не само транспортна връзка, но и инструмент за балансирано териториално развитие, за преодоляване на регионалните различия и за създаване на нови възможности за икономически растеж в граничните и по-слабо развити райони“.  Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството в оставка Иван Иванов, цитиран от ведомството.
Иванов участва в първата среща за сътрудничество в рамките на Платформата за коридора Черно море – Егейско море, създадена на 3 декември миналата година между България, Румъния и Гърция със съдействието на Европейската комисия. Основната цел на Платформата е трите държави да работят съвместно за реализацията на инфраструктурни проекти в обхвата на коридора.
Като приоритет за България регионалният министър открои развитието на транспортната свързаност, включително модернизацията на пътната инфраструктура, свързваща пристанищата Варна и Бургас с вътрешността на страната. В този контекст от стратегическо значение е изграждането на автомагистрала „Черно море“, която ще осигури липсващата високоскоростна пътна връзка по българското Черноморие и ще подобри свързаността с румънската страна.
„Ще се подобри достъпът до пристанище Варна – ключов морски вход за товаропотоци от и към Румъния.  Чрез връзката си с автомагистрала „Хемус“ и пътя Русе–Варна, автомагистрала „Черно море“ ще подпомогне логистичните коридори между Северна България, Дунавските мостове и Черно море“, отбеляза регионалният министър.
Той допълни, че паралелно с това България работи по модернизацията на съществуващите мостови съоръжения над река Дунав, развитието на нови трансгранични пътни връзки и по-доброто свързване на пристанищата по Дунав и Черно море с цел подобряване на транспортните връзки с Румъния.
На срещата министърът изтъкна необходимостта от развитието и на трансграничните инфраструктурни направления към Гърция. „Проектите на ключови пътни отсечки, особено по направленията Русе – Велико Търново – Стара Загора – Маказа и Видин – София – Кулата, имат пряко отношение към функционирането на коридора и към повишаване на регионалната достъпност“, заяви Иван Иванов. По думите му важен е и напредъкът по трансграничните връзки с Република Гърция, включително модернизацията на граничните пунктове, прилежащата инфраструктура и строителството на нови гранични преходи. Той припомни, че само преди дни бе пуснат ГКПП Рудозем – Ксанти и обясни, че следващ приоритет за региона е изграждането на  граничен пункт между смолянското село Горна Арда и гръцкото Паранести, който ще осигури по-добра връзка в региона между двете страни.
Министърът бе категоричен, че от гледна точка на регионалната политика, коридорът Черно море – Егейско море създава възможности за развитие и на индустриални зони, логистични центрове и интермодални терминали, които да подкрепят местния бизнес и да привлекат нови инвестиции. В България вече се работи за по-добро териториално планиране и свързване на тези зони с основната транспортна инфраструктура, включително чрез инструменти на политиката на сближаване и програмите за регионално развитие, стана ясно от думите на Иванов.
Пред участниците в срещата регионалният министър беше категоричен, че създаването на Платформата е важна стъпка към по-добра координация между държавите, регионите и институциите, както и към по-ефективно използване на европейското финансиране.
„За България това означава възможност да съгласуваме националните и регионалните си приоритети с по-широката визия за развитие на коридора и да превърнем стратегическите цели в конкретни, реализуеми проекти“, заключи Иван Иванов.
Вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията в оставка Гроздан Караджов е домакин на четиристранна среща между България, Гърция, Румъния и Европейската комисия, посветена на  коридора Черно море - Егейско море, започнала по-рано днес в София. Срещата поставя начало на практическата работа по меморандума за сътрудничество за транспортния коридор Черно море – Егейско море, подписан през декември 2025 г. в Брюксел с подкрепата на еврокомисаря по устойчив транспорт и туризъм Апостолос Дзидзикостас, информираха от транспортното ведомство.