"Правителството на републиката е щастливо да информира, че страна като Коста Рика излиза победител от съдебната процедура, започната от "Инфинито Голд", която изискваше 394,8 милиона долара и лихвите", съобщи в комюнике президентството.
Компанията е сезирала Международния център за уреждане на инвестиционни спорове, организация на Световната банка, базирана във Вашингтон.
"Инфинито Голд" поиска от Коста Рика да изплати около 400 милиона долара компенсация за анулирането на миннодобивен проект в Круситас де Сан Карлос, на около 200 км. на север от Сан Хосе, на границата с Никарагуа.
"Арбитражният съд е заключил, че изплащането на компенсация за нанесени щети и лихви на "Инфинито Голд" не е целесъобразно", обяви президентството.
Конгресът на Коста Рика забрани през 2010 г. експлоатацията на откритата мина в Круситас, след като костариканските правосъдни органи анулираха договора за експлоатация, получен преди това от канадската компания.
"От тази дата нелегални миньори, по голямата част от които никарагуанци, извличат злато от тази зона, без да имат съответните екологични разрешителни", подчертава президентството.
Според асоциации за опазване на околната среда това е причината за тежки щети по почвата и реките в този регион.
Нелегалните миньори извличат метали от находището и ги обработват с химически продукти (живак или цианид).
"Индустриас Инфинито" (Industrias Infinito), дъщерно дружество на "Инфинито Голд", получи концесия през 2008 г. от президента Оскар Ариас за експлоатация на 261 хектара в Круситас, включително 191 девствени гори - последните в страната, които биха били изсечени.
През 2010 г. обаче след интензивна мобилизация на защитници на околната среда и политици, съдебно решение нареди на правителството да анулира концесията, позовавайки се на вредни последици за околната среда и нередности при издаването на разрешителни.
В началото на юни Международният център за уреждане на инвестиционни спорове отсъди в полза на Колумбия срещу канадската миннодобивна компания "Монтаук Метълс" (Montauk Metals), която поиска 180 милиона долара за експроприирането си от зона за добив на злато.