Кредитирането за частния сектор забавя нарастването си през март до 14,8 процента на годишна база, според анализ на МФ

Кредитите за частния сектор забавя нарастването си през март до 14,8 процента на годишна база, при 15,3 процента месец по-рано, се отбелязва в месечния обзор на българската икономика на Министерството на финансите (МФ), публикуван днес на страницата на ведомството в интернет. В анализа е представена динамиката на основните макроикономически показатели с данни, публикувани до 16 май т.г.
В анализа се посочва, че намалението на ръста на кредитирането се дължи изцяло на по-ниския темп на растеж на кредитите за нефинансовите предприятия, който се забавя до 9,9 процента през март спрямо 11,9 процента в края на февруари. Овърдрафтът и редовните кредити за фирми отчетоха по-бавно увеличение, а лошите и преструктурирани кредити засилиха спада си, като всичко това допринесе за по-слабия ръст на корпоративните кредити.
Кредитите за частния сектор през първото тримесечие се увеличават също с 14,8 процента.
Кредитите за домакинствата запазиха годишния си темп на растеж през март на ниво от 20,7 процента. Потребителските кредити се забавиха минимално - от 11,8 процента през предходния месец до 11,7 процента, което беше компенсирано от минималното ускорение на жилищните кредити от 29 процента на 29,1 процента, посочват от МФ.
Среднопретеглените лихвени проценти по потребителски кредити и по кредити за нефинансови предеприятия се повишиха през март - с 24 и 7 базисни точки до съответно 8,90 процета и 4,38 процента. Средният процент по жилищни кредити спадна с 1 базисни точки до 2,48 процента, достигайки до нов исторически минимум, се отбелязва в анализа.
Среднопретеглената възвръщаемост по срочни депозити на нефинансови предприятия и домакинствата се понижи с 4 базисни точки до 1,77 процента, след като средният лихвен процент по депозити на фирми се понижи и компенсира лекото увеличение на средния процент по депозитите на домакинствата.
В анализа се отбелязва още, че за първите три месеца на годината дефицитът по Консолидираната фискална програма (КФП) възлиза на 1,9 млрд. лв. (0,9 процента от прогнозния БВП), при малък излишък към края на март 2024 г. Общо постъпленията по КФП нарастват с 6,8 процента, водени основно от по-високите данъчни приходи, и в по-малка степен - от неданъчните. Постъпленията от косвени данъци и осигурителни вноски са с най-висок принос, а растежът им беше - 12,9 процента и 11,1 процента към март спрямо същия месец на 2024 г. В групата на косвените данъци, приходите от ДДС от сделки в страната имаха водещ принос (с растеж от 22,5 процента), докато постъпленията от акцизи се свиха (с 2,5 процента). Разходите по КФП нараснаха с 22,2 процента спрямо първото тримесечие на 2024 г. Повишение има при социалните разходи и разходите за персонал. Капиталовите разходи също са над регистрираните нива за този период на предходните години, се посочва в анализа.
Отчита се още, че държавният (включително държавногарантирания) дълг в края на март възлезе на 49,1 млрд. лв. (22,5 процента от прогнозния БВП), като леко се понижи спрямо предходния месец, но остана с около 7 млрд. лв. по-висок от същия период на предходната година.
По отношение на потребителските цени, през април спрямо месец по-рано е отчетена дефлация от 1,2 процента според ХИПЦ (хармонизиран индекс на потребителските цени). Това се дължи на спад в цените на услугите и енергийните стоки - с 2,6 процента и 4 процента спрямо март. Понижение през месеца е отчетено при цените на услугите за пакетни почивки и настаняване, както и при комуникационните услуги. Цените на енергийните стоки продължиха да спадат във връзка с понижението на цените на основните енергийни суровини на международните пазари. Горивата за лични транспортни средства поевтиняха с 5 процента, а централното газоснабдяване - с 9,6 процента. В същото време храните поскъпнаха средно с 0,4 процента спрямо месец по-рано, което се дължеше на сезонни колебания при непреработените храни и по-конкретно плодовете. При промишлените стоки също се наблюдаваха по-високи цени - средно с 0,7 процента, което се свързва със сезонност при облекло и обувки, които поскъпнаха средно със 7,6 процента.
Годишният темп на инфлация според ХИПЦ  се забави до 2,8 процента. Съществено свиване имаше в приноса на услугите, докато при енергийните стоки беше отчетен спад в цените спрямо същия месец на предходната година и приносът им стана отрицателен. Базисната инфлация също се понижи до 2,3 процента, се отбелязва в анализа.