Кръгла маса "Ускорен енергиен преход: Политики и иновации за устойчиво развитие до 2040 г." ще се състои на 30 септември от 14:30 ч. в столичния "Гранд Хотел Милениум", съобщиха от Центъра за изследване на демокрацията, организатор на събитието-
Основната тема на форума ще бъде как ще изглежда българската енергетика през 2040 г. - пленена от инерцията на миналото, или задвижвана от нови технологии и инвестиции.
Стратегическите решения в българския енергиен сектор често са продукт на краткосрочни политически интереси, а не на задълбочен анализ, основан на данни. Подобен подход води до заключване на страната в дългосрочни зависимости от изкопаеми горива и неизгодни проекти без ясна икономическа логика. Оправдаването на решенията с аргументи за националната или енергийната сигурност на страната не е подчинено на факти. Така България не оползотворява ефективно наличния обществен финансов ресурс за подобряване на конкурентоспособността на икономиката и улесняване на навлизането на модерни, чисти технологии, които вече преобразяват енергийните системи на Европа и САЩ, посочват от Центъра за изследване на демокрацията.
По време на форума Центърът ще представи обновена дългосрочна визия за развитието на българската енергетика, която разглежда два сценария - базов, който се основава на съществуващите политики и цели на държавата, и алтернативен, който ускорява декарбонизацията на българската икономика и води до стопанска трансформация в ключови отрасли.
Алтернативният сценарий предполага ранно прекратяване на използването на въглища до 2030 г. и ускоряване на инвестициите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), електрификация и енергийна ефективност. И двата сценария предполагат построяване на нови ядрени мощности, но само след 2040 г. и то при пазарни условия, свързани със сключването на дългосрочни споразумения за изкупуване на произведената електроенергия.
За да се наложат и други върхови технологии като малките модулни реактори, мощностите за съхранение, зеления водород и системите за улавяне на въглероден диоксид, е необходимо завършването на дългосрочните реформи в сектора, включително пълната либерализация на електроенергийния пазар и внедряването на различни финансови механизми за подкрепа, отбелязват от Центъра за изследване на демокрацията. Според организацията реформите следва да са съпроводени с активни мерки за намаляване на енергийната бедност, инвестиции в дигитализация на мрежите и децентрализация на потреблението. Кръглата маса ще даде отговор на най-важните въпроси за идното десетилетие - какви са последиците от запазването на централизирания модел на управление на сектора и кои са бариерите пред внедряването на новите технологии, какви икономически и социални ползи носят либерализацията и инвестициите във ВЕИ и модерна инфраструктура, какви конкретни стъпки трябва да се предприемат днес, за да бъде българската енергетика конкурентна и устойчива през 2040 г. За участие в кръглата маса са поканени министърът на енергетиката Жечо Станков, Делян Добрев, председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор, Мартин Владимиров, директор на Програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията.