КРИБ поиска замразяване на максималния осигурителен доход за 2027 г.

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) изразява категорично несъгласие с първите разчети за Бюджет 2027, според които максималният осигурителен доход се предвижда да бъде повишен от 2300 на 2400 евро, съобщиха от организацията. От КРИБ изтъкват, че подобна мярка идва едва седмици след вече приетото увеличение от 1 август 2026 г. и отново прехвърля върху работещия на светло частен сектор цената на структурния дефицит в социалното осигуряване и в държавния бюджет.
КРИБ настоява правителството да оттегли допускането за повишаване на максималния осигурителен доход в разчетите за 2027 година и да го замрази до представяне на устойчива програма за намаляване на бюджетния и осигурителен дефицит чрез разходни реформи и осигуряване на стабилна и конкурентна среда за енергоинтензивните, софтуерни и високотехнологични индустриални компании, където са концентрирани повечето от работещите над максималния осигурителен доход.
В Бюджет 2026 вече се увеличи максималният осигурителен доход с близо 9 на сто в период, в който бизнесът вече беше направил своите годишни разчети и с особено тежък ефект върху международните компании, където разчетите минават на няколко нива одобрение и съответно непланираните промени нанасят удар върху репутацията на България и местните мениджъри, отбелязват от организацията.
По данни на НОИ около 310 000 души вече се осигуряваха на предходния таван преди последното повишаване, като именно те понесоха не само основната тежест, но и получиха непланиран удар върху своята мотивация да повишават своята производителност и/или да се ангажират по-интензивно с предприемачество. Тези хора са ангажирани приоритетно в секторите с най-висока добавена стойност, например разработването на софтуер, роботиката, високотехнологична индустрия като аутомотив и фармацевтика, добива и проучването на подземни богатства, металургията, технологичното предприемачество. Това са и индустриите, които осигуряват значителната част от ръста на българския износ като потенциален двигател на растежа и съответно инструмент за успокояване на инфлационния натиск, изтъкват от КРИБ.
От Конфедерацията отбелязват, че това са и индустрии, които са особено уязвими от текущите проблеми с енергийния пазар у нас и в Европа и/или от въвеждането на AI инструменти с нови способности. Енергоинтензивната индустрия е с дял от 40 на сто в промишления износ и е под сериозен натиск от високите цени на енергийните ресурси като допълнителен стрес от повишаването на максималния осигурителен доход несъмнено ще доведе до освобождаване на хора и потенциално преразглеждане на релокиране на мощности в Азия, Северна Африка или САЩ.
Българските компании, разработващи софтуер или използващи роботика за промишлено производство пък вече интегрират AI решения в условия на несигурност и интензивна конкуренция от САЩ и Китай. AI е както възможност за европейските компании да наваксват изоставането си в производителността спрямо САЩ (с над 60 на сто след 1995), но и опасност, имайки предвид лидерската роля на САЩ в разработването на нови модели и опитите на Китай да навакса от втора позиция, предупреждават от КРИБ, посочвайки, че в редица проучвания става известно, че близо 45 на сто от американските работници използват AI в своята работа, което е с 10 на сто над най-добре представящата се ЕС държава – Швеция. Използващите AI инструменти американски служители пък го правят в средно над 5 часа дневно, докато в Швеция това число е 2,5, а в Германия, Франция и Италия около 1,5. Наскоро Европа се оказа и за кратко в ситуация на ограничен достъп до най-новите езикови модели, която дори и преодоляна днес, остава като хипотеза за бъдещето, посочват от КРИБ.
В тази обстановка според КРИБ високотехнологичните компании в България имат нужда от стабилна и предвидима среда, както и конкурентни условия за труд и инвестиции, така че да могат естествено и пазарно да преминат към интензивно използване на AI без нетно освобождаване на хора.
В публикувани вчера Указания на Министерството на финансите за подготовката и представянето на проектобюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за 2027 г. и на актуализираните им бюджетни прогнози за периода 2028-2029 г. прогнозата за максималния осигурителен доход е за 2027 г. да бъде 2400 евро, за 2028 г. - 2500 евро, за 2029 г. - 2600 евро.