Кристалина Георгиева определи силните институции и макроикономическата стабилност като фактор за развитие на икономиката на Полша

Полша е пример, че бърз, устойчив и приобщаващ икономически растеж е възможен, като опитът ѝ предлага важни уроци за Европа. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в реч по време на икономическа конференция в Познан, Полша, публикувана днес на страницата на МВФ.
По думите на Георгиева, като се изключат финансовите центрове и страните износителки на петрол, през последните 20 години Полша е отбелязала втория най-бърз темп на увеличение на доходите в света.
Основни фактори зад успеха на Полша са силните институции и макроикономическата стабилност, обясни Георгиева.
„През 90-те години (на миналия век) страната извърши решителни реформи, демонтирайки неефективните структури от комунистическия период и изграждайки институции на приобщаваща пазарна икономика. В процеса на присъединяване към Европейския съюз Полша задълбочи реформите, преструктурира стоманодобивния и въгледобивния сектор, адаптира земеделието си към селскостопанска политика на ЕС и укрепи върховенството на закона“, изтъкна управляващият директор на МВФ.
Полша също се отвори за чуждестранни инвеститори, привличайки преки чуждестранни инвестиции в размер на около 50 процента от сегашния ѝ брутен вътрешен продукт– повече от всяка друга страна от Централна и Източна Европа, каза още Георгиева.
В изказването си тя подчерта още, че за четири десетилетия Полша е успяла да повиши доходите на населението си до около 80 процента от средното за ЕС равнище. Този ръст обаче не е довел до сериозни социални и екологични дисбаланси. Неравенството в доходите на домакинствата е намаляло през последното десетилетие.
Емисиите на парникови газове в Полша са спаднали с 18 процента за последните 30 години, като интензивността на емисиите за единица продукция е намаляла в много по-голяма степен, отколкото в по-богати европейски страни, посочи още Георгиева.
Тя препоръча на полските власти да запазят фокуса върху ценовата стабилност, а финансовата подкрепа при сътресенията на енергийния пазар да бъде насочена към най-уязвимите домакинства.
Георгиева подчерта и необходимостта от намаляване на бюджетния дефицит без прекомерно отлагане на мерките.