Конфликтът в Близкия изток причини сериозни проблеми по целия свят и мерките, предприемани в отговор от държавите, трябва да бъдат целенасочени, временни и вземани отговорно предвид ограничените фискални ресурси. Това заяви днес Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ) в реч, представяща приоритетите при Пролетните срещи на Фонда и Световната банка, които започват в понеделник, 13 април, във Вашингтон.
"Засега има смисъл да изчакаме и да наблюдаваме, като централните банки подчертават ангажимента си към ценовата стабилност, но в останалото се въздържат от действия, макар и в готовност да се намесят, ако доверието бъде поставено под съмнение. Фискалните власти трябва да предоставят целенасочена и временна подкрепа на уязвимите групи, в съответствие със своите средносрочни фискални рамки", отбелязва Георгиева в разпространения текст на речта, допълвайки, че централните банки ще трябва да се намесят решително с повишаване на лихвите, ако възникне риск от инфлационна спирала.
Тя призова страните да са въздържат от едностранни действия като контрол върху износа, ценови контрол и др., които биха могли да влошат още повече глобалната обстановка.
Към момента се наблюдава, че повечето страни се придържат към "подходяща линия на действие", избягвайки нецелеви данъчни облекчения, енергийни субсидии и мерки, насочени към цените, макар някои да са избрали да предоставят широкообхватна подкрепа, посочи ръководителката на МВФ.
По думите й паралелно с многостраннното въздействие на кризата в Близкия изток светът е изправен пред проблем с фискалните ресурси - публичният дълг като цяло е значително по-висок, отколкото преди 20 години, включително в повечето страни от Г-20 , което отразява широко разпространеното пренебрегване на фискалната консолидация в благоприятните за това периоди. Това налага всички страни да използват ограничените си фискални ресурси отговорно, а повечето трябва да предприемат решителни действия за възстановяване на фискалното пространство след този шок, препоръча тя.
Предвид последиците от войната в Близкия изток се очаква краткосрочното търсене на подкрепа от МВФ за платежния баланс да се повиши до между 20 и 50 милиарда долара, като по-ниската граница ще преобладава, ако примирието се запази, каза Георгиева,уверявайки, че МВФ разполага с достатъчно ресурси и страните членки могат да разчитат на подкрепата на Фонда при необходимост.
Георгиева отново предупреди, че войната в Близкия изток ще предизвика по-голяма инфлация и по-бавен международен растеж от очакваното преди конфликта, макар и със значителни различия в международен план.
При представянето на прогнозите си във вторник, 14 април, Фондът ще изложи няколко различни сценария за развитие на ситуацията, но дори най-оптимистичният от тях включва понижаване на очаквания растеж заради щетите, нанесени на инфраструктурата, нарушенията в доставките, загубата на доверие и други трайни последици, отбеляза ръководителката на МВФ.