Кристин Лагард се въздържа да посочи кога и с какъв темп ЕЦБ ще продължи да понижава водещите лихви

Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард не се ангажира да посочи кога и с какъв темп регулаторът може да продължи с понижаването на водещите лихви, но изрази решимост институция да използва всичките си инструменти, за да бъде постигнато целевото ниво на инфлацията от 2 на сто.
ЕЦБ понижи днес депозитната си лихва с 0,25 процентни пункта до 3,50 на сто, а основната лихва по рефинансирането и лихвата по пределното кредитно улеснение на централната банка на еврозоната се свиват до съответно 3,65 на сто и 3,90 на сто. 
На пресконференцията след обявяването на решението на банката да намали ставките си за втори път тази година Лагард разясни основанията за това решение, подчертавайки отново, че следващите понижения ще зависят от постъпващите нови икономически и финансови данни. Предвид перспективите за инфлацията, динамиката на основната инфлация и силата на предаване на ефекта от паричната политика към останалата част на икономиката, сега е подходящ момент за следващата стъпка в облекчаването на ограниченията на паричната политика, каза тя.
По думите й вътрешната инфлация остава висока, тъй като заплатите продължават да нарастват с високи темпове. Въпреки това натискът върху разходите за труд се смекчава, а печалбите отчасти смекчават въздействието на по-високите заплати върху инфлацията. Условията за финансиране остават рестриктивни, а икономическата активност все още е слаба, което отразява слабото частно потребление и инвестиции, отбеляза Лагард. 
Основната инфлация, която не включва цените на енергията и храните, за тази и идната година се очаква да се понижи повече от прогнозираното през юни. Стойностите за основния инфлационен показател в новата прогноза обаче са запазени заради известно компенсиране между ценовите тенденции при енергията и храните, уточни Лагард.
ЕЦБ понижи леко очакванията си за икономическия растеж спрямо оповестеното в началото на лятото. 
През второто тримесечие на годината темпът на растеж на еврозоната от 0,2 на сто е бил по-слаб от прогнозите на експертите на централната банка, отбеляза Лагард, като основен източник на растежа са били основно нетният износ и държавните разходи. Частното вътрешно търсене е отслабнало, тъй като домакинствата са потребявали по-малко, фирмите са намалили бизнес инвестициите, инвестициите в жилища също са се свили. Докато услугите подкрепят растежа в този период, промишлеността и строителството оказват отрицателно въздействие, каза президентът на ЕЦБ. По думите й според проучванията възстановяването продължава да се сблъсква с някои насрещни ветрове. За следващите тримесечия се очаква забавяне на вътрешното търсене, което е и основният фактор за понижаването на прогнозите за растежа.
Нетните доходи започнаха да се увеличават, а инфлацията се понижи значително и очаквахме потреблението също да нарасне, но засега това не се случва, каза Лагард и допълни, че централната банка ще следи много внимателно това развитие.
Очаква се с течение на времето възстановяването да се засили, тъй като нарастващите реални доходи позволяват на домакинствата да потребяват повече. Постепенно отслабващите ефекти от рестриктивната парична политика би трябвало да подкрепят потреблението и инвестициите. Износът също би трябвало да продължи да допринася за възстановяването, тъй като глобалното търсене се увеличава, каза председателят на ЕЦБ.