Критериите за предстоящите приеми по две интервенции от Стратегическия план бяха обсъдени на тематична работна група в земеделското министерство

Критериите за предстоящите приеми по две интервенции от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. бяха обсъдени на тематична работна група в Министерството на земеделието и храните (МЗХ), съобщиха от ведомството.
В дискусията по първата интервенция „Първична преработка на дървесина“ се включи и заместник-министърът на земеделието и храните с ресор „Гори“ Николай Василев. Той подчерта важността на интервенцията за развитие на горската индустрия и създаване на нови работни места в селските райони. По нея приоритетно ще бъдат финансирани заявления за подпомагане, които се изпълняват на територията на общини с висока лесистост, както и в селските райони на страната. Целта е стимулиране на инвестиции, които не само запазват съществуващата заетост, но и създават нови работни места в предприятията. Критериите за подбор позволяват получаване на до 70 точки, като проекти в общини с по-висок процент лесистост ще получават по-голям брой точки. Допълнителен приоритет се предоставя на инициативи, реализирани в селските райони, което подкрепя балансираното развитие на икономиката в различните региони на страната.
По време на дискусията участниците обмениха мнения и направиха предложения за усъвършенстване на критериите, с цел финансовата подкрепа да бъде насочена към инвестиции с най-голям ефект върху развитието на горските и селските райони. Бюджетът по интервенцията е в размер на 10 млн. евро, като се очаква проектите да стимулират модернизацията и устойчивото развитие на сектора.
Работната група обсъди и критериите по интервенция „Възстановяването на земеделски потенциал след природни бедствия или катастрофични събития и инвестиции в подходящи превантивни действия“, която е насочена към подпомагане на земеделски стопани и публични бенефициери в лицето на Изпълнителната агенция за борба с градушките и Българската агенция по безопасност на храните. Подпомагането чрез този инструмент има за цел да подкрепи земеделците в превенцията и възстановяването на своите стопанства, изправени през последните години пред множество кризисни ситуации, в това число неблагоприятни климатични събития, природни бедствия, заболявания по растенията и животните. При разработването на интервенцията като част от Стратегическия план е осигурен бюджет от 6 млн. евро, но на заседанието на Комитета по наблюдение през септември 2025 г. е одобрено прехвърляне на допълнителни 12 млн. евро, които да бъдат насочени за подпомагане на инвестиции, заявени от допустимите публични кандидати. 
С цел улесняване на кандидатстването по интервенцията се предвижда приемът да бъде разделен на две процедури – една за земеделските стопани и една за публичните бенефициери. В предстоящия прием ще бъдат финансирани дейности за превенция срещу бъдещи щети. Приоритет ще получат заявленията за подпомагане на кандидати с растениевъдни стопанства, пострадали от неблагоприятно климатично явление, включително със 100 процента пропаднали площи, както и на кандидати животновъди, чиито обекти са разположени в райони в по-голяма близост до зони с възникнала епизоотична обстановка. Предложените критерии включват допълнителни точки за инвестиции, които ще осигурят превенция на по-голям брой животни или площи. Предимство е предвидено и за кандидати, които не са одобрени за подпомагане по аналогичната подмярка от предходния програмен период.
Участниците в заседанието обсъдиха критериите за подбор и предоставените становища от заинтересованите страни, като направиха предложения за тяхното прецизиране, с цел финансовата подкрепа да бъде насочена ефективно към стопанствата с най-голяма нужда.
Очаква се приемите по двете интервенции да стартират в периода април-май 2026 г.
БТА припомня, че Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ (БКПЗ), която също участва в днешната среща, настоява бъдещите мерки и интервенции да осигурят баланс между превенция и реално възстановяване на земеделския потенциал, когато стопанствата са вече засегнати от природни бедствия.