Кубинското правителство обяви нов пакет от икономически реформи, които ще разширят ролята на частния сектор и ще улеснят създаването на нови предприятия в страната, следвайки модела на социалистическата пазарна икономика в Китай и Виетнам, предаде ДПА.
Кубинският президент Мигел Диас-Канел съобщи в телевизионно обръщение, че допълнителни икономически сектори ще бъдат отворени за частни компании, а процедурите за издаване на разрешителни за нов бизнес ще бъдат опростени. По думите му мерките ще бъдат обсъдени и приети в кратки срокове от Политбюро на Комунистическата партия и Националното събрание.
„Предложените мерки ще позволят да се разрешат отдавна съществуващите противоречия между централното планиране и стимулите“, заяви Диас-Канел.
Реформите предвиждат и промени в селскостопанския сектор, преструктуриране на държавния апарат и разрешаване на определени икономически дейности, които досега бяха забранени за частни субекти.
През 2021 г. Куба разреши създаването на малки и средни частни предприятия с до 100 служители. Оттогава секторът постепенно увеличава ролята си в икономиката. От февруари тази година на частните компании беше разрешен и вносът на горива – дейност, която дотогава беше изцяло под контрола на държавата.
Правителството в Хавана планира също да предостави на местните частни компании възможности за инвестиции при условия, сходни с тези за чуждестранните инвеститори. Диас-Канел посочи, че се обсъжда и премахване на държавните посредници при част от вносните и износните операции.
Новите мерки се предприемат на фона на задълбочаваща се икономическа криза в страната и засилен натиск от страна на САЩ. През последните месеци Вашингтон наложи нови санкции срещу Куба с цел ускоряване на политическите и икономическите промени на острова. Едва в началото на месеца САЩ наложиха санкции срещу Диас-Канел и някои свързани с него лица и организации. През тази седмица пък американският държавен секретар Марко Рубио обяви санкции срещу кубинската държавна енергийна компания (CUPET), като по този начин засили натиска върху Хавана и още повече влоши отношенията между двете страни.
Кубинските власти обвиняват американската администрация, че използва икономическия натиск за дестабилизиране на страната.
Отношенията между Хавана и Вашингтон остават напрегнати от Кубинската революция през 1959 г., а американското икономическо ембарго срещу острова е в сила от 1962 г.
В момента Куба преживява най-тежката си икономическа криза от разпадането на Съветския съюз, като страната е изправена пред хроничен недостиг на горива, чести прекъсвания на електрозахранването и недостиг на основни стоки.
07.06.2026,
22:15
Куба получи нова пратка хуманитарна помощ от Мексико
06.06.2026,
19:00