Министър след министър разкриват пред обществеността лошите новини, тъй като зависимата от вноса комунистическа страна преживява четвърта поредна година на криза с минимално ниво на чуждестранна валута на фона на спада на производството.
Производството на храни, доставките на фармацевтични стоки и транспортът са се свили с поне 50 на сто от 2018 г. насам, като тази година са продължили да спадат в голяма степен заради хроничния недостиг на горива и прекъсванията на електрозахранването, заявиха високопоставените лица.
Куба внася по-голяма част от хранителните стоки и горива, които потребява, но приходите рязко са се понижили след пандемията заради тежките американски санкции и спада на туристическия поток, който е бил основен двигател на икономиката на карибския остров.
"Министрите предоставиха нова информация, от която става ясно колко сериозна е кризата и колко малка вероятността за растеж тази година", заяви кубинският икономист Омар Еверлени.
Производството на свинско месо, ориз и фасул, които са основни храни за кубинците, са намалели с над 80 на сто тази година спрямо предкризисните равнища, а на яйца - с 50 на сто, каза министърът на селското стопанство Идаел Хесус Перес Брито.
"Възможно е да се купят само 40 на сто от необходимото гориво, 4 на сто от торовете и 20 на сто от нужния фураж за животните", обясни министърът.
Болниците, изпитващи недостиг на основни консумативи като хирургически конци, памук и марля, са намалили с 30 на сто хирургическите интервенции спрямо 2019 година, според данните, изнесени по държавната телевизия от заместник-министъра на здравеопазването Таня Маргарита Крус. Приблизително 68 на сто от основните фармацевтични стоки не са достъпни или не достигат.
Общественият транспорт, който е жизненоважен в страната, в която малцина разполагат с превозни средства, също е затруднен от недостига на гориво и трудното снабдяване с резервни части.
"Преди сгромолясването на бившия благодетел - Съветския съюз, в Хавана са се движили 2500 автобуса, а понастоящем има само 300 спрямо 600 преди четири години", каза министърът на транспорта Едуардо Родригес Давила.
Според министрите вътрешният товарен трафик продължава да спада и е на половината от равнището през 2019 година.
Промишлеността работи с 35 на сто от капацитета си.
Кубинското правителство призна, че плановата икономика на страната се нуждае от реформа.
Местни власти, които са подложени на все по-голям натиск, започнаха програми за борба с глада, строителство на жилища и подобряване на транспорта, но продължават да страдат от недостига на средства.