Дъжд, стелеща се мъгла между вековни кедрови гори и каменни стъпала все напред. Есен е, но тя е някак далеч от тези зелени стражи, които обграждат виещата се напред пътека и едва пропускат пелената от стичащи се водни капки.
В този на пръв поглед неприветлив ден ние, група от 13 български туристи, ще извървим малка част от древните поклонически маршрути в планините на японската област Уакаяма.
На български език Кумано кодо може да се преведе като „старите мечи пътеки“. Научаваме това от нашия водач, следвайки тих, но ясен звук от звънчета. Оказват се част от екипировката на мъж пред нас и функцията им е да държат мечки настрана от поклониците в гъстите гори. Естествено, оглеждаме се, но нищо не нарушава спокойствието на дъждовния ден освен равномерните крачки на малкото хора, за които лошото време не е пречка, а възможност да имат своето духовно преживяване там, където са стъпвали хиляди преди тях, включително японски императори.
Пътеките водят до големи свещени храмове, но и до малки светилища, обсипани с всякакви монети.
По-голяма част от нашия маршрут е от каменни стъпала с различна големина, на места видимо много гладки, буквално излъскани от поклоническите стъпки. Липсват всякакви гледки от двете страни на този стар път заради гъстата гора и дръзналият да поеме по него пътешественик има единствено времето да отмерва крачките си и да остане насаме с мислите си. Стъпалата са наистина много и с различна височина, пътят следва горския релеф и единствено редки дървени табели напомнят, че има следваща точка и някакъв край.
Около средата на нашия маршрут, след най-трудната част, идва малка награда - дървен заслон с голяма маса и малка ниша с чешма. Вътре се оказват сигурно повечето пътешественици за деня, които възстановяват сили с провизиите, които си носят.
Япония е Токио и Киото без съмнение, и гордия Фуджи с внушителна шапка от сняг. Всеки турист в тази страна трябва да посети Хирошима, отнасяйки послание за мир със себе си. На близкия остров Мияджима посрещат свободно разхождащи се сърни, а друг, който може да се обиколи с колела - Наошима, е дом на модерни инсталации и съвременно изкуство.
Но тук, дълбоко в гората, може би истински усетихме, че лицето на тази страна не е представено единствено във високите технологии и пословичната отдаденост на японците на труда.
Пътят става по-лек и гората постепенно се отваря. За деня сме преодолели около 14 км с обща денивелация около 1200 метра и се намираме пред един от свещените храмове Кумано Начи Тайша. В съседство се извисява пагода, а малки магазинчета предлагат сувенири ненатрапчиво, сякаш слели се с природата наоколо.
Кулминацията на нашето пътешествие там е водопадът Начи – най-високият в Япония със своите 133 метра. Това свещено място е било център на обучение за монаси, а днес продължава да привлича със силата на водата и природата наоколо. Вижда се отдалеч, но истинската стихия е достъпна отново след поредица от каменни стъпала надолу.
Денят обаче още не е свършил - предстои ни нощувка в място, задължителна част от традициите в тази страна. Хотелът ни е разположен в близост до термални извори и предлага възможността за релаксация в естествени минерални бани - онсен. Стаите са без самостоятелни бани, леглата са на пода върху татами, а гостите са като у дома си и се движат наоколо с кимона. Лечебните води изтриват всяка умора и прогонват студа от дъждовния ден за истински релакс, следва и японска вечеря, в която преобладават риба, морски дарове, суши.
Просто един ден в Япония.