Икономическият и социален съвет (ИСС) призова за актуализиране на националните мерки за ограничаване на въздействието на високите цени на електроенергията и за по-добра защита на интересите на потребителите в България, се посочва в позиция на консултативния орган, получена в БТА.
Според ИСС продължаващата липса на Национална енергийна стратегия създава сериозни затруднения както за енергийните дружества, така и за големите потребители при планирането на дейността им. Съветът предупреждава, че прилагането на дългосрочни политики, разработени в предкризисни условия, крие рискове за националната икономика и налага тяхната преоценка. В позицията се изразява тревога от ускореното навлизане на несинхронни възобновяеми енергийни източници и извеждането от експлоатация на въглищни мощности, което според ИСС намалява сигурността на електроенергийната система.
Съветът отбелязва, че след законодателните промени от 2025 г. е създадена нормативна рамка за преход към по-либерализиран електроенергиен пазар. В тази връзка ИСС настоява за широка информационна кампания, насочена както към битовите потребители, така и към микро-, малките и средните предприятия, които ще бъдат изложени в по-голяма степен на рисковете от колебанията на свободния пазар.
Според ИСС либерализацията на електроенергийния пазар в Европа се различава съществено от класическата концепция за свободен пазар, тъй като включва значителна регулация, тарифни политики и различни механизми за подкрепа. Поради това наличието на национални схеми за подпомагане на потребителите не противоречи на европейските правила, а отразява специфичните социално-икономически условия в отделните държави.
Съветът изразява загриженост от високия дял на енергийно бедните домакинства и от намаляващата конкурентоспособност на част от индустрията. Според ИСС концепцията за либерализиран електроенергиен пазар се нуждае от преоценка както на европейско, така и на национално равнище.
В настоящия етап няма готовност за ограничаване, а още по-малко за отпадане, на функцията краен снабдител във връзка със снабдяването с електрическа енергия на битови крайни клиенти. Да се пристъпва към либерализация на пазара на електрическа енергия за домакинствата без всеобхватна информационна кампания и подготовка на потребителите по-скоро би довело до негативен ефект, вместо да постигне позитивите, заложени по принцип в либерализацията. Затова ИСС предлага конкретни стъпки за информираност и подготовка на регулаторна промяна в рамките на следващия ценови период. Изборът на доставчик на електроенергия следва да се въведе, тогава когато пазарът е „зрял“ - напълно интегриран в ЕС, и битовият потребител може да вземе информирано решение.
ИСС подчертава, че външните въздействия от административен и директивен характер се трансформират в национални предизвикателства за осигуряване на надеждността на доставките, индустриалната конкурентоспособност и възможностите на домакинствата да посрещат растящите разходи. При производителите на електрическа енергия промененият пазарен модел се отразява основно върху кондензационните въглищни централи, които загубиха достъп до регламентирани заявки за регулярни доставки.
ИСС подчертава, че доставката на електрическа енергия в ЕС е силно обвързана с финансови механизми за преразпределение на доходи от облагане на електрическата енергия. Така се осъществяват целеви политики за декарбонизация и съответстваща нова инфраструктура. Тези финансови механизми, обаче поставят икономиката на ЕС при условията на несъразмерно високи цени на електрическата енергия. Увеличава се външната зависимост на съюза – както заради определящото влияние на природния газ върху пазара на електроенергия, така и поради зависимостта от доставчици на базови материали и технологии.
Съветът апелира за изработване на конкретни предложения за актуализация на националната позиция в подготовка за заседания на Съвета на Европа и подкрепя позицията на България при присъединяването на страната към съвместната инициатива на държави членки за преразглеждане на ключови елементи на Европейските схеми за търговия с емисии и Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите като подчертава необходимостта от осигуряване на ефективна координация между институциите и индустрията при разработването на приложими национални решения. ИСС изразява подкрепа за реализация на ключовите цели на законодателството, насочени към целевите сектори на стоманата, цимента, алуминия, автомобилостроенето и технологиите с нулеви нетни емисии, с потенциално разширяване към други енергоемки сектори като химическата промишленост.
Нужни са и мерки за запазване целостта на електропреносната система и недопускане на системни аварии, повреди на електроенергийно оборудване и нарушаване електроснабдяването на потребители. Съветът изразява огромна загриженост от нарастващите рискове пред електросистемната устойчивост. Подложена на риск е самата физическа устойчивост на мрежата поради липса на базови системни параметри като инерция и стабилност. В тази връзка, ИСС призовава за въздържане при реализацията на големи ВЕИ проекти и насочване на усилията към изграждане на базови мощности и мощности с дългосрочен балансиращ капацитет, каквито са АЕЦ и ПАВЕЦ. ИСС подкрепя исканията за създаване на механизъм за осигуряване целогодишна работа на минимален състав от работещи големи синхронни агрегати във въглищните централи. Целта е денонощно поддържане инерцията на системата, устойчивостта и сигурността на ЕЕС, тъй като либерализираният пазар към момента не прави разлика между синхронни и несинхронни генериращи източници.