Либерализацията няма да се отрази на сметките за ток за битовите потребители, каза министърът на енергетиката Жечо Станков в интервю за БТА

Правителството има ясна визия и вече активно работи за ускорено изпълнение на стратегически енергийни проекти. Това каза министърът на енергетиката Жечо Станков в интервю за БТА по повод основните предизвикателства пред сектора и мерките, които се предприемат за стабилизиране и развитие на енергийната система. По думите му, ако либерализацията на пазара започне на 1 юли тази година, това няма да се отрази на сметките за ток. Той подчерта, че е намерен вариант за компенсация на битовите потребители чрез Фонда за сигурност на електроенергийната система.
Министърът обърна внимание, че целта е да има устойчива и работеща енергетика чрез подобряване на свързаността, развитие на нова инфраструктура, диверсификация на енергийните доставки, разширяване на ядрената енергетика, внедряване на зелени технологии и системи за съхранение на енергия. Сред приоритетите остава и насърчаването на проучванията за нефт и газ в българската част на дълбоководното Черно море
Следва пълният текст на интервюто:
В какво състояние заварихте Министерството на енергетиката при встъпването Ви в длъжност? Кои бяха основните предизвикателства, които установихте, и какви спешни мерки се наложи да предприемете?
- Поех Министерството на енергетиката в ситуация на забавени или блокирани редица ключови процеси - резултат от несигурността, работата на парче и поетите трудноизпълними ангажименти през последните четири години. Добрата новина е, че България сега има редовно правителство, чиято основна цел е всеки ден да работи, за да подобрява живота на хората. Имаме визия и вече работим усилено, за да задвижим с бързи темпове стратегически за страната ни енергийни проекти. Целта ни е ясна - устойчива и работеща енергетика чрез повишаване на свързаността, нова инфраструктура, диверсификация на доставките, развитие на ядрената енергетика, внедряване на зелени технологии и системи за съхранение, и не на последно място, насърчаване на проучванията за търсене на нефт и газ в българската част на дълбоко Черно море.
Какви са последните стъпки към пълната либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители и как държавата ще защити социално уязвимите групи?
- Актуален въпрос за българските граждани. В Закона за енергетиката е записан пътят, който трябва да изминем, кога ще започне, зависи от решението на Народното събрание. Ако датата 1 юли тази година остане и либерализацията стартира, отражение върху сметките ни за ток няма да има. Намерихме вариант да компенсираме битовите потребители през Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Още в първите сметки за електроенергия, които получим, ще има ред с минус. Това означава, че ако например до момента сте получавали сметка за ток в рамите на 150 лева, а след либерализацията на пазара получите сметка от 400 лева, в нея ще имате ред с минус 250 лева, за да бъде сумата, която плащате към електроразпределителните дружества, такава, каквато е била преди либерализацията. Работим и върху механизъм за енергийно подпомагане, така че домакинствата с по-ниски доходи да бъдат защитени. Целенасочените мерки включват и енергийните помощи, които ще бъдат актуализирани спрямо реалните нужди. 
Относно механизмите, свързани с бизнеса - това бе акцент в разговора ми с комисаря по енергетика Дан Йоргенсен. След срещата ни Европейската комисия (ЕК) публикува законодателство за достъпна цена на електроенергията и за преносната свързаност. Предвиждат се инвестиции са по-добра свързаност - 584 млрд. евро до 2030 г.
Какви механизми за компенсиране на домакинствата и бизнеса при бъдещи кризи с цените на електроенергията се разработват?
- Преди да навляза в детайли, искам да отбележа, че вече изпълнихме ангажимента да изплатим държавната компенсация на домакинства, останали без ток по време на коледните и новогодишните празници. Крайните снабдители вече фактурират в сметките, без да се налага хората да се редят по опашки на касите. 
Освен това законопроектът за финансови компенсации на битови абонати вече е готов - това е другата добра новина. Той предвижда петкратно увеличение на санкциите за електроразпредителните дружества, като те могат да достигнат до 50 000 лева в случай на неизпълнение на задълженията им към българските потребители. Предвидена е също директна възможност кметовете да участват в инвестиционната програма на дружествата. В допълнение Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) получава повече правомощия да задължи електроразпределителните предприятия (ЕРП) да инвестират 30 процента от инвестиционните си програми в съществуващата инфраструктура с цел подобряване на услугите по доставка на електрическа енергия.
Какви са причините за загубата на средства от Плана за възстановяване и устойчивост, свързани с енергийния сектор, и какви алтернативи за финансиране се обмислят?
- Предизвикателствата, с които още отначало се заехме с екипа ми, са свързани с преформулиране на заложените нереалистични реформи в Плана за възстановяване и устойчивост в сектор "Енергетика". Уверен съм, че целта не само на правителството, но и на ЕК е тези средства да стигнат до българските граждани. 
Друг особено важен за мен въпрос е програмата за домакинствата, която разработих още като заместник-министър. Била е стартирана по най-безумния и тежък административен начин. И вместо да бъдат подписани десетки хиляди договори, за да може повече хора да имат на покривите си фотоволтаични инсталации, заради непосилната процедура едва 1500 домакинства са подали документи. Близо година и половина тези договори са отлежавали в Министерството на енергетиката. Още от първия ден, в който поех поста, започнахме усилена работа и към момента имаме 1000 подписани договора с български домакинства, а съвсем скоро ще подпишем и останалите. Веднага ви давам пример за важността на програмата - възрастна дама от квартал на Бургас ми сподели, че след като е поставила слънчев панел на покрива си, сметките й за ток са паднали под 6 лева на месец, а преди това е плащала над 100 лева. Може да сметнете какво означават тези години забавяне.
Какви са следващите ключови етапи в изграждането на 7-и и 8-и блок на АЕЦ "Козлодуй"? Има ли рискове за изпълнението на проекта, свързани с финансирането, доставките и оборудване на регулаторните процедури?
- Развитието на проекта е стратегически приоритет. Ядрената енергия има все по-важна роля в осигуряването на националната, регионалната и европейската енергийна сигурност. Причината - тя е базов, евтин ресурс с нулеви емисии и е ключов елемент за реализиране на целите на Европейския съюз (ЕС) за постигане на неутрална по отношение на климата енергия. По тази причина изграждането на нови мощности на площадката на АЕЦ "Козлодуй" има ключово значение за енергийната трансформация в България. Знаете, че вече имаме подписан договор за инженеринг между "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" ЕАД и консорциума между базираната в САЩ "Уестингхаус" (Westinghouse) и корейската "Хюндай" (Hyundai). 
Към момента работим за правилното структуриранена проекта. Научили сме си урока от проваления проект за АЕЦ "Белене", когато ни доставиха реактори, без да има осигурено финансиране за тях. Сега подходът е различен - вече сме капитализирали компанията "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" с 1,8 млн. лева. Ще направим така, че проектът за нови мощности да бъде символ на успех и стандарт за изпълнението на договори за ядрени централи не само в Европа.
Амбицията на България е да бъде първата държава в Европа с работещ реактор AP1000. Имаме сериозно предимство - половинвековния опит на страната ни в безопасната и сигурна експлоатация на ядрени мощности. Непрекъснато надграждаме това преимущество, защото ядрената енергия е значим фактор в енергийния микс на страната ни. 
През тази зима въглищните централи осигуриха значителна част от електроенергията на страната, но в същото време има натиск за тяхното поетапно затваряне. Какъв е балансът между енергийната сигурност и ангажиментите за декарбонизация? Възможно ли е отлагане на този процес?
- В своите дългосрочни планове и стратегически документи, включително в представения пред Брюксел, Интегриран план "Енергетика и климат", България е описала, че въглищните централи ще продължат да участват в енергийни микс до 2038 г.
Защо това е необходимо? Ще Ви дам конкретни числа - през изминалата студена зима стигнахме близо 8000 мегавата на час консумация на ток. Именно въглищните централи гарантираха енергийната сигурност на страната, доставяйки между 40 и 60 процента от енергията. Това показва, че към момента са ни повече от необходими въглищните централи, за да може да функционира енергийната система не само на България, а и на региона. 
Какви са държавните политики за насърчаване на инвестициите във възобновяеми енергийни източници и технологии за съхранение на енергия?
- България има потенциал да бъде лидер в региона по производство на зелена енергия. Във визията, която имаме с екипа ми, ускореното интегриране на европейското законодателство, свързано с енергията от ВЕИ, е сред набелязаните приоритети. 
Използваме многообразие от инструменти за насърчаване на инвестициите - законодателни, финансови и административни. Те адресират подобряване на мрежовата инфраструктура, за да може повече ВЕИ проекти да се присъединят.
Последната ни инициатива бе именно в тази посока. Миналата седмица ЕСО, ББР, АОБР и НСОРБ подписаха Меморандум за сътрудничество за реализиране на програмата за ускорено внедряване на ВЕИ върху обществени сгради.
С тази програма правителството има амбиция да създаде най-голямата енергийна общност между местната власт и бизнеса. По този начин ще се намали финансовата тежест в сметките за електроенергия и ще се създадат условия за балансиране на системата по устойчив начин.
Механизмът ще позволи на училища, детски градини, болници, общини и други, както и на предприятия, да станат енергийно независими. Сред основните предимства е фиксирането на цената на електроенергията за периода на изплащане на съоръженията. След изтичането му собствеността ще премине към потребителя, като по този начин ще се гарантира устойчивост на резултатите от инвестицията.