Лихвените нива в еврозоната в момента са близки до неутралните нива, смята управителят на БНБ Димитър Радев

Лихвите на Европейската централна банка (ЕЦБ) в момента могат да се определят като близки до неутралните, което означава, че паричната политика не оказва съществено стимулиращо или ограничаващо влияние върху икономиката. Това посочи гуверньорът на Българската народна банка (БНБ) и член на УС на ЕЦБ Димитър Радев в интервю за Bloomberg Businessweek BG, публикувано днес на сайта на БНБ.
По думите на Радев, лихвената политика на ЕЦБ трябва да остане основана на данни и на внимателна оценка на рисковете, като в условия на близки до неутрални лихвени нива ставки ключовото предизвикателство е да се избягват ненужни колебания, които биха могли да отслабят предаването на паричната политика към реалната икономика.
„Не съществува предварително зададена траектория. Предвидимостта в реакцията е по-важна от предварително зададената посока. Гъвкавостта и способността за реакция спрямо нова информация ще бъдат определящи“, каза Радев.
В отговор на въпрос каква лихвена политика ще защитава на срещите на ЕЦБ с оглед настоящата ситуация, Радев отговаря, че приоритет остава ценовата стабилност.
„Политиката трябва да остане основана на данни и на внимателна оценка на рисковете. В условия на близки до неутрални лихвени нива ключовото предизвикателство е да се избягват ненужни колебания, които биха могли да отслабят предаването на паричната политика към реалната икономика“, посочва гуверньорът на БНБ.
По думите му, доверието в централната банка се изгражда не с прогнози, а с последователни реакции, а стабилността в този контекст не произтича от предварителни ангажименти за бъдещ курс, а от последователност, предвидимост и яснота в реакционната функция на централната банка.
Радев дава положителна оценка на първото тримесечие на България като член на еврозоната, посочвайки, че преходът е протекъл гладко без сътресения.
Запитан какви стъпки трябва да направи страната ни след проведените парламентарни избори, гуверньорът на БНБ поставя на първо място фискалната дисциплина.
„В условията на членство в еврозоната бюджетната политика остава основният макроикономически инструмент на национално ниво. Това предполага и необходимост от пречупване на натрупалия се тренд на фискална експанзия и постепенно възстановяване на фискалното пространство. Поддържането на буфери не е само въпрос на формално спазване на правила, а на способност за реакция при бъдещи шокове“, смята той.
Радев добавя, че България трябва да се фокусира върху предвидимостта на икономическата политика, тъй като основният риск за страната не идва отвън, а от способността да се поддържа последователна политика във времето.
„В рамките на еврозоната отклоненията от устойчива политика се проявяват бързо – и се отразяват пряко върху доверието и цената на финансиране“, заяви още Димитър Радев.