Около 45 на сто от служителите в България отделят повече от 10 лв. за обедното си хранене и така надвишават максималния необлагаем лимит за ваучери за храна от 200 лв., сочи най-новото изследване Food Barometer 2025 за ползването на ваучери за храна и хранителните навици на работещите. Изследването е направено сред 5400 служители в страната през месеците юни-август 2026 г., съобщава Асоциацията на операторите на ваучери за храна в България.
Изследването показва, че настоящият лимит от 200 лв. не е достатъчен и е препоръчително да се увеличи до 300 лв. В условията на растяща инфлация над 70 на сто от запитаните не искат да правят компромис с качеството на храната и не са склонни да намалят разхода си за храна за разлика от други разходи като техника, туристически услуги и посещения на ресторанти.
Близо три четвърти от работещите смятат, че ваучерите увеличават покупателната им способност и те не са готови да се лишат от тях – напротив, искат да ги използват още по-пълноценно за по-качествени и полезни хранителни продукти. В допълнение 40 на сто от служителите биха обядвали с ваучери всеки ден, без да надвишават месечния си лимит, ако се увеличи стойността им.
Според проучването трайна тенденция остава голямото одобрение на електронните ваучери за храна - 94 на сто, защото увеличават покупателната способност на служителите и им позволяват да купуват по-разнообразна и полезна храна, като същевременно намаляват финансовия стрес. На въпрос за какво биха употребили ваучери за храна, 80 на сто от респондентите споделят, че биха подобрили качеството на храненето си.
Изследването показва и одобрение на проведената малко преди година дигитализация на ваучерите за храна (94 на сто). Анкетираните посочват като основни причини за това удобството и бързината при използването им (96 на сто), екологичния ефект (87 на сто) и сигурността и намаляване на риска от загуба и кражба (86 на сто).
Ваучерите за храна не са просто удобство - те пряко оформят начина, по който служителите се хранят, живеят и планират бюджета си. Увеличението на стойността им може да се превърне в реална инвестиция в по-здравословни навици и по-добро качество на живот, са изводите от проучването.