Работим ангажирано за финализиране на подготовката и стартиране на процедурата за избор на първи управител на Националния фонд за декарбонизация, паралелно с финализиране на оперативните правила, които следва да очертаят инвестиционната стратегия на фонда. Това подчерта заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова във връзка със дискусиите по време на семинара „Финансиране за енергийна ефективност: Националният план за сградно обновяване и ролята на местните власти“, съобщиха от ресорното министерство.
Според Ива Петрова структурирането на Фонда е не само ключова реформа по Националния план за възстановяване и устойчивост, но и критичен етап за създаването на стратегически инструмент, който да подкрепи широкомащабната трансформация на сградния фонд в страната.
По време на форума експерти от Министерството на енергетиката участваха активно в дискусиите относно практическите аспекти на декарбонизацията. Участниците се обединиха около становището, че енергийната ефективност днес е много повече от секторна политика - тя е стратегически инструмент за икономическа стабилност, социална устойчивост и енергийна сигурност.
По време на събитието експерти от ведомството представиха анализи, според които сградният сектор е в центъра на декарбонизацията, формирайки над 40 на сто от енергийното потребление в Европейския съюз (ЕС). В България ситуацията е идентична - над 90 на сто от необновените жилищни сгради са с ниски енергийни характеристики. Предвид огромните инвестиционни потребности - приблизително 22 млрд. евро в жилищния сектор до 2035 г. и 48 млрд. евро за нежилищните сгради до 2050 г. - бе акцентирано върху необходимостта от нов финансов модел. Този сериозен ресурс може да бъде осигурен чрез подходящо съчетаване на богата палитра от инструменти - грантове, заеми, гаранции или смесени финансови решения.
Особен акцент в дискусиите бе поставен върху подкрепата за местните власти. Министерството на енергетиката предвижда създаването на специализирано звено тип „обслужване на едно гише“. То ще има за цел да подпомага гражданите и общините - особено по-малките администрации с ограничен капацитет - при подготовката на проекти и усвояването на ресурсите за енергийно обновяване.
„С приемането на оперативните правила на Фонда ще бъдат окончателно дефинирани източниците на финансиране, допустимите проекти и механизмите за техническа помощ, превръщайки принципа „Енергийна ефективност на първо място“ в реална основа за управление на публичните ресурси“, подчерта директорът на дирекция "Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие" в Министерството на енергетиката Николай Налбантов, цитиран в съобщението.
БТА припомня, че по време на конференцията заместник-министърът на околната среда и водите Малина Крумова каза, че обновяването на сградите е сложна комплексна тема, която не е нито само зелена политика, нито само иновационна или индустриална, нито само социална, това е комплекс от политики и тази комплексност на задачата, която имаме с обновяването на сградите, я прави сложа и изискваща междуинституционална координация.
По време на събитието заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова посочи, че Националният план за обновяване на сградите е амбициозна програма с политика до 2050 година.