През последните месеци не една компания заяви готовността си да навлезе в пазара на автономните автомобили. В същото време в началото на март Асошиейтед прес информира, че лондонските улици скоро ще посрещнат роботаксита, а ДПА съобщи в средата на февруари, че германският автомобилостроител "Фолксваген" (Volkswagen) се готви да пусне самоуправляващи се миниванове в трети европейски град и първи извън Германия. В края на 2025 г. пък "Тойота" откри експериментален "Град на свързаността" в Япония с автономни коли и роботи.
Докъде обаче е България в този процес и ще има ли скоро автономни автомобили по българските улици?
В отговор на запитване на БТА относно развитието на интелигентните транспортни системи (ИТС) в България, от Министерството на транспорта и съобщенията обясниха, че страната ни се намира в ключов етап на внедряване на тези технологии. Въведени са изискванията на Директива 2010/40/ЕС, която създава обща рамка за развитието на ИТС в Европа, както и на изменението ѝ – Директива (ЕС) 2023/2661, която подготвя държавите за свързана и автоматизирана мобилност, включително автономни автомобили.
Според директивата е необходимо да се изградят съвместни интелигентни транспортни системи (СИТС), които позволяват автомобилите да „комуникират“ помежду си и с пътната инфраструктура. Така водачите и автономните автомобили ще получават информация и предупреждения за опасности на пътя, ще могат да се справят с по-сложни ситуации в движението и ще се улесни безопасното автономно шофиране.
От министерството посочват, че с приетото изменение и допълнение през 2025 г. на Наредбата за условията и реда за внедряване на интелигентни транспортни системи и с приетия Закон за обществения транспорт вече са създадени необходимите предпоставки за ускоряване на внедряването на ИТС в страната. Предвижда се да бъдат изготвени и специализирани законови и подзаконови актове, които да уреждат изцяло съвместната и автоматизираната мобилност, включително автономното шофиране.
Хоризонт за въвеждане на автономни автомобили в България
Внедряването ще се случи, когато се създадат икономически условия, които позволяват на тази технология да стане изгодна, коментира за БТА Асен Начков, докторант в Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към СУ "Св. Климент Охридски". По думите му е трудно да се даде точна прогноза, тъй като в крайна сметка приемането на такава технология ще има значително въздействие върху икономическата структура на транспортната индустрия.
В началото на годината INSAIT представи DiffSim Trinity (diffsimtrinity.insait.ai) - серия от три научни разработки, които могат да променят начина, по който автономните автомобили се обучават да разбират света и да вземат решения.
Асен Начков даде насоки относно това какво може да се направи за ускоряване на процеса: подобряване на пътните условия, инфраструктура и качеството на пътищата; разрешаване и определяне на експериментални зони за реални тестове; приемане на ясни закони относно отговорността (кой носи вина при инциденти) и застраховането и стандартите за безопасност. Трябва внимателно да се балансира между практическите ползи от масовото внедряване и потенциалните забрани заради редки индивидуални инциденти, каза Асен Начков.
От страна на търсенето имаме фактори като доверието на хората в технологията. Тo може да се повиши с информационни кампании и подходяща комуникация. Друг важен фактор е цялостната икономика. По-високите доходи ще увеличат търсенето, коментира Начков.
Според Начков най-вероятно първоначалната фаза на внедряването ще бъде резултат от инициативата на частни компании, които виждат икономически смисъл да навлязат.
Сред основните предизвикателства пред подобни компании са значителните капиталови разходи за нови превозни средства, необходимостта от създаване на прецизни карти, адаптиране и обучение на моделите към местните пътни условия, както и изграждането на устойчив бизнес модел, коментира Начков.
По думите му по-същественото предизвикателство е свързано със законодателната рамка. Съществува риск различни групи да се противопоставят на навлизането на автономни превозни средства, включително чрез аргументи за нелоялна конкуренция - сценарий, който вече сме наблюдавали при услуги като Uber. Подобни регулаторни реакции могат значително да забавят или дори да възпрепятстват внедряването на технологията, посочи Начков.
INSAIT и автономните автомобили
Основният ни фокус е върху усъвършенстването на изкуствения интелект, свързан с възприятието на автомобила, както и върху неговите способности за планиране, каза Начков. Възприятието позволява на автомобила да разпознава и интерпретира заобикалящата го среда - да определя какви обекти има около него и къде се намират.
Съществена част от работата ни е посветена на т.нар. „диференцируема симулация“ - нов подход за моделиране на поведението на автономни автомобили в различни ситуации, обясни Начков. Разработихме едни от най-мащабните експерименти за обучение на автономни автомобили чрез този метод, както и първите алгоритми за изкуствен интелект, които го използват за подобряване на планирането както по време на обучението, така и при реално използване в нови ситуации, каза още Асен Начков.
Самоуправляващите се или автономните превозни средства са автоматизирани превозни средства от ниво 3, 4 или 5. Като ниво 3 е автономно придвижване при определени условия, ниво 4 - висока степен на автоматизация, а ниво 5 - пълна автоматизация.