Международното сътрудничество отслабва, фрагментацията расте, според Кристалина Георгиева

Сътрудничеството между държавите е от решаващо значение в един по-несигурен и податлив на сътресения свят. Въпреки това международното сътрудничество е в отстъпление, пише управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева за американското списание "Форин афеърс".
Според нея светът е свидетел на възход на фрагментацията - процес, който започва с увеличаване на бариерите пред търговията и инвестициите и, в крайната си форма, завършва с разделяне на държавите на съперничещи си икономически блокове - резултат, който рискува да обърне в обратна посока трансформиращите постижения на глобалната икономическа интеграция.
По думите на Георгиева в един свят с по-чести и по-тежки сътресения държавите трябва да намерят начини да смекчат неблагоприятните последици за своите икономики и жители. За целта е необходимо да се създадат икономически буфери в добрите времена, които могат да бъдат използвани в лоши времена. Един от тези буфери са международните валутни резерви на дадена страна, т.е. наличностите в чуждестранна валута на нейната централна банка, които осигуряват лесно достъпен източник на финансиране за страните, когато са засегнати от сътресения.
Международната общност, подкрепена от институции като МВФ, трябва да работи заедно по систематичен и прагматичен начин, като се стреми към целенасочен напредък там, където има общи позиции, и поддържа сътрудничество в области, в които бездействието би било пагубно, смята шефът на МВФ.
Политиците трябва да се съсредоточат върху въпросите, които имат най-голямо значение не само за богатството на нациите, но и за икономическото благосъстояние на обикновените хора. Те трябва да подхранват връзките на доверие между страните, когато това е възможно, за да могат бързо да засилят сътрудничеството си при следващото голямо сътресение, пише Георгиева.
Според нея това ще бъде от полза както за по-бедните, така и за по-богатите икономики, тъй като ще подпомогне глобалния растеж и ще намали риска от трансгранично разпространение на нестабилността. Дори за най-богатите и силни държави ще бъде трудно да се ориентират в един фрагментиран свят, а сътрудничеството ще се превърне не само във въпрос на солидарност, но и на личен интерес.
Шефът на МВФ изтъква обаче, че никоя страна не бива да разчита само на резервите си. Държавите са в по-добро положение, ако могат да допълнят собствените си резерви с достъп до различни международни застрахователни механизми, известни като "глобална мрежа за финансова сигурност". В центъра на тази мрежа е МВФ, който обединява ресурсите на своите държави членки и действа като кооперативен световен кредитор от последна инстанция.
Георгиева посочва, че капацитетът на МВФ за отпускане на заеми в размер на близо 1 трилион долара вече е само малка част от общата мрежа за сигурност. В един по-малко сигурен свят с по-слаби перспективи за растеж рискът от фрагментация само нараства. Въпреки че самозастраховането чрез международните резерви рязко се е увеличило за някои страни, обединените ресурси, съсредоточени в МВФ, са се увеличили много по-малко от самозастраховането и са се свили значително в сравнение с мерките за глобална финансова интеграция. Ето защо международната общност трябва да укрепи глобалната мрежа за финансова сигурност, включително чрез разширяване на наличността на обединени ресурси в МВФ.