Министерството на земеделието започна от Пловдив информационна кампания по директните плащания

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) започна от Пловдив информационна кампания по директните плащания. На срещата в Конгресния център на Международен панаир - Пловдив присъстваха експерти, заместник-министърът на земеделието и храните Иван Капитанов и десетки земеделски стопани.
От миналата година директните плащания се извършват съобразно Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България 2023-2027 г. На 26 април страната ни изпрати първото изменение на Плана и към момента се очаква официалното одобрение на Европейската комисия, посочи Кристина Йорданова, експерт в Министерството на земеделието и храните.
С 8,6 млн. евро е увеличен бюджетът за директни плащания по Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), които ще получат земеделските стопани тази година. Общият бюджет на плащанията е 817,07 млн. евро, като от тях най-много средства - 392 млн. евро, ще бъдат насочени към основното подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ). Младите земеделски стопани ще получат 12,2 млн. евро, малките стопани - 2,8 млн. евро, а стопаните, отглеждащи памук 2,5 млн. евро. Чрез допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост стопанствата, които са до 600 хектара, ще получат 93,4 млн. евро. 
През 2023 година директни плащания от 808 млн. евро по Европейския фонд за гарантиране на земеделието са получили 64 942 ферми.  
Кампанията за подаване на заявления за помощта започна на 22 април и ще приключи на 24 юни. Допустими са физически или юридически лица, които са активни земеделски стопани. Те трябва да удостоверят това чрез Националния статистически институт, а основна тяхна дейност трябва да е упражняването на стопанска дейност. От тази година доходите от стопанска дейност трябва да са минимум 10 процента от общия приход, вместо досегашните една трета. Друга промяна гласи, че годишният размер на директните плащания е минимум два процента от приходите от неселскостопанска дейност, вместо досегашните пет процента. Целта е тези оператори, които имат консолидиран бизнес в няколко направления, да не бъдат ощетени и да бъде разширен максимално кръгът на подпомаганите, обясни зам.-министър Капитанов. 
В България от 2023 година са въведени осем еко схеми – Схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните, припомни Йорданова. Бюджетът им тази година е близо 203,6 млн. евро. Те ще бъдат разпределени между стопаните, които подобряват екологичното състояние на стопанствата си. 
Обвързаните с производството директни плащания са в три направления – животновъдство, плодове и зеленчуци и протеинови култури. Над 63 млн. евро е бюджета за животновъдството, като са предприети действия в посока за опростяване за изискванията и намаляване на административната тежест за доказване на реализираната продукция от земеделските стопани. В областта на плодовете и зеленчуците са предвидени над 58 млн. евро за тази година. От миналата година картофите не са допустими за подпомагане и за това е направен опит за частична реабилитация като се въвежда интервенция за семена от картофи, каза Йорданова. По думите й е осъществена една от желаните от стопаните промени, а именно всички плодове да са под единна ставка, т.е. сливите и десертното грозде ще бъдат с еднаква ставка с останалите плодови култури. По-високо ниво на подпомагане ще има за заявените първи 30 хектара и по-ниско за стопанствата над 30 хектара. 
Всички изисквания и промени ще бъдат описани в наръчник за директните плащания през 2024 година.
По време на информационната кампания на МЗХ бяха обсъдени и Компенсаторните мерки и интервенции в областта на околната среда, климата, агроекологията, биоземеделието и хуманното отношение, както и новостите в Стандартите за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние.
Информационната кампания продължава днес в Пазарджик. Срещи се провеждат и в Северна България, в които участва зам.-министърът на земеделието и храните Таня Георгиева.