Противно на преобладаващите очаквания, в анализа се твърди, че за износителите от ЕС, включително тези от България, увеличението на тарифите ще е по-скромно - средно до 2 процента. Макар че това може да доведе до някои корекции на цените или натиск върху нормите на печалба (маржовете), малко вероятно е да предизвика сериозни смущения в търговията, смятат от "айБанФърст".
В определения от президента на САЩ Доналд Тръмп 2 април 2025 година като "Ден на освобождението", Държавният глава на най-голямата световна икономика се очаква да обяви нови, категоризирани от него като реципрочни, митнически ставки за 15 процента от държавите, с които САЩ имат най-големи търговски дисбаланси.
"Противно на тревогите на пазара за всеобщо прилагане, според последната предоставена информация, (промените в митата – бел. авт.) ще бъдат насочени само към държави, които налагат мита на Съединените щати и имат търговски дефицит със Съединените щати," предполагат от "айБанФърст".
Изчисленията им сочат, че средната митническа ставка, която ще се прилага върху вноса в САЩ, ще се увеличи от 4,8 процента на 10,5 процента. Това е значително повишение, но все още е под 16,7-процентната тарифа, която би се получила в резултат на пълното прилагане на икономическата програма на президента Тръмп, обещана в предизборната му кампания. Все пак очакваното увеличение ще повиши средната тарифа на нивата, отпреди Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 30 октомври 1947 година, допълват в анализа си от компанията.
Администрацията на президента Тръмп е насочила вниманието си към 7 основни търговски партньора: ЕС, Мексико, Япония, Южна Корея, Канада, Индия и Китай. Подходът им сега обаче е много по-фокусиран спрямо първоначалните заплахи за глобална търговска война, добавят анализаторите на "айБанФърст".
"Не е изненадващо, че Китай е най-засегнат, като тарифите се увеличават средно от 10,2 до 29,5 процента. Това е все още далеч от заплахата за 60 процента мита върху всички стоки, внасяни от Китай, отправена преди изборите", според прогнозата. "Със сигурност ще бъде още по-трудно за страните, които почти не са били обект на американските мита. Такъв е случаят с Мексико и Канада. За тях тарифите ще се увеличат съответно от 0,1 и 0,2 процента на 20 и 25 процента съответно. Това ниво на данъчно облагане ще има значително въздействие върху тези две страни, които са дълбоко интегрирани в икономиката на САЩ", посочват експертите.
За европейския внос обаче анализаторите на компанията прогнозират много по-слабо повишение на митническите ставки.
"За стоките от ЕС се очаква тарифите да се повишат съвсем слабо - до средно 2 процента. Въпреки че всяко увеличение на търговските бариери е нежелателно, тази корекция е далеч по-слаба от това, което се налага на страни като Китай, Мексико или Канада. За базираните в ЕС износители - включително тези в България, новите мита са управляеми. Те могат да доведат до някои корекции на цените или лек натиск върху маржа, но е малко вероятно да нарушат сериозно търговската им дейност", според Веселин Бекяров, главен валутен търговец за българския пазар в "айБанФърст".
Направените изчисления се основават на краткосрочна ценова еластичност на вноса от -0,7. Дългосрочният ефект е по-труден за измерване, тъй като е известно, че обявяването на значителни по размер мита променя структурата на търговския баланс поради стратегиите за заместване на потребителите и стратегиите за заобикаляне от страна на предприятията, уточняват от компанията.
В анализа се разглежда и въпросът за финансовите ползи и рискове от прилагането на новата митническа стратегия на Белия дом и очакванията на Вашингтон за допълнителни приходи от "трилиони долари за едно десетилетие". Китайският пример обаче призовава към предпазливост. Митническите приходи на САЩ от търговията с Китай, след като достигат своя връх през 2022 г., намаляват рязко през 2023 г., което е белг за адаптивността на предприятията в отговор на търговските бариери.
"На практика би следвало да очакваме около 40-45 млрд. долара годишно. Това със сигурност е значителна сума, но далеч не е достатъчна, за да намали дефицита на САЩ", обобщават своите оценки от "айБанФърст".