МОСВ пред БТА: Диалогът за въвеждането на депозитната система за опаковки с пазарните участници трябва да бъде подновен

От Министерството на околната среда и водите (МОСВ) искат експертният диалог за въвеждането на депозитната система за опаковки у нас с представителите на индустрията, търговията и рециклиращия сектор да продължи. Това се посочва в позиция на институцията, изпратена в отговор на въпроси на Българската телеграфна агенция (БТА) за рубриката „ЕС право БГ“, свързани с приложението на Регламента на ЕС за опаковките и отпадъците от опаковки у нас. По силата на този регламент крайният срок, до който България трябва да има работеща депозитна система, е 2029 година. До тогава страната ни трябва да е постигнала 90% разделно събиране на пластмасови бутилки за еднократна употреба и на метални кенчета.
При доработването на законодателната рамка за бъдещата депозитна система трябва да бъдат отчетени различните гледни точки на пазарните участници и да се постигне устойчиво и балансирано решение, посочват за БТА от екоминистерството. 
Към момента няма ясно дефинирана визия за това как ще изглежда депозитната система, заяви от своя страна пред БТА Ива Димитрова, която е координатор „Депозитни системи" в екологично сдружение „За Земята". По думите ѝ от 2022 година до април 2025 година в Министерството на околната среда и водите е съществувала съвместна работна група с участници - заинтересованите страни от въвеждането на депозитна система. За трите години групата е свършила доста работа и е стигнала до етап, в който да се предложат промени в закона, които да рамкират въвеждането на депозитната система, казва Ива Димитрова. Оттогава обаче работата е спряла, допълва тя.
Според неправителствената организация добрата международна практика е управлението да се осъществява от юридическо лице с нестопанска цел - с членове към него - асоциациите на производителите и вносителите на напитки, но и търговците на дребно.
„Защо точно тези играчи? Производителите като цяло са отговорни за отпадъка, който остава след консумацията на продукта и те даже са заявявали неколкократно, че те са готови да покрият първоначалната инвестиция в изграждането на депозитната система, която е над 100 млн. лева, и ако бъде покрит от тях няма да бъде натоварван държавния бюджет“, изтъква Димитрова.
По отношение на  управлението на депозитната система за пластмасови бутилки и кенчета от МОСВ посочват, че е нужно да бъде избран модел, който гарантира ефективност, прозрачност и ясно разпределение на отговорностите между участниците, при осигурен държавен надзор и съответствие с изискванията на европейското законодателство. Подобен подход съответства и на практиките, прилагани в редица държави членки на Европейския съюз, където системите се реализират при активно участие на икономическите оператори и при ясно дефинирана регулаторна рамка, изтъкват още от екоминистерството в позицията си, изпратена до националната информационна агенция.
Към днешна дата от Министерството на околната среда и водите посочват за БТА, че подкрепят законодателен подход, който стъпва върху резултатите от проведената до момента експертна работа и натрупания практически опит на участниците в сектора. От институцията потвърждават и ангажимента си да участват активно в процеса по доработване на законодателните текстове, така че окончателно приетото законодателство да осигури работеща, устойчива и обществено приемлива депозитна система.
В интервю за рубриката на БТА „ЕС право БГ“ от Сдружението за модерна търговия, което представлява търговците на дребно, заявиха, че България на практика вече е закъсняла, след като все още не е започнала подготовката за въвеждането на депозитната система. Изпълнителният директор на организацията Николай Вълканов потвърди и интереса на търговския сектор да поеме управлението на депозитния модел за опаковките от напитки, тъй като разполага с необходимата инфраструктура.
От приемането на законодателната рамка за въвеждането на депозитната система до започването на нейната реална работа са необходими поне 18 месеца, защото е нужно време за подготовка, за изграждане на инфраструктура, за включването на всички замесени, информира Ива Димитрова. Също така се наблюдава един период на адаптация в първите три години, в който резултатите растат, натрупват се, но не може да се очаква още от първата година системата да заработи на пълни обороти, изтъква още тя. 
Данните за 2024 година сочат, че всеки българин е изхвърлил 207 рециклируеми опаковки, което прави 1,4 милиарда непредадени за рециклиране отпадъци общо. Според Ива Димитрова тези опаковки са свършили или на сметище, или са били изгорени, или са останали в природата, а това е сериозен негативен отпечатък и свидетелства за неефективното управление на ресурсите у нас.
Към момента едва 5 на сто от българската икономика може да се определят като кръгова – става въпрос за връщането на рециклираните материали в производството на новите продукти, посочва още Ива Димитрова. За сравнение, средното ниво на кръговата икономика за ЕС, е 12 на сто. За последните 10 години у нас сме изхвърлили 13 млрд. опаковки, които са рециклируеми, и са еквивалентни на над 470 млн. литра изгорял бензин. Загубените суровини са за над 136 милиона евро, цитира още данни Ива Димитрова.
Регламентът на ЕС за опаковките и отпадъците от опаковки е ново законодателство, което цели намаляването на замърсяването и насърчаването на рециклирането чрез строги правила в рамките на Общността. Законодателният акт заменя стара директива, за да отговори на новите екологични изисквания. Той беше приет от Европейския парламент и Съвета на ЕС през декември 2024 г., влезе в сила на 11 февруари 2025 г. и ще се прилага от 12 август 2026 г. Целите на регламента са предотвратяването на ненужни опаковки и насърчаване на повторната употреба, повторното пълнене и рециклирането, хармонизиране на националните мерки за избягване на пречките пред търговията и нарушаването на конкуренцията, както и допринасяне за кръговата икономика и неутралността по отношение на климата до 2050 г.