Въпреки постоянните атаки срещу политиките за климата и призивите за увеличаване на добива на петрол и газ президентът на САЩ Доналд Тръмп даде огромен тласък на зеления преход, атакувайки Иран, сочи анализ на специализираното издание „Ню Сайънтист“.
Ислямската република отговори на атаките на САЩ и Израел, като блокира почти целия трафик в Ормузкия проток - маршрут, през който преминава една пета от световния петрол и една пета от доставките на газ по море, и атакува петролни и газови находища с дронове и ракети.
Цената на петрола се покачи от около 70 долара до над 100 долара за барел, цените на природния газ също нараснаха бързо в голяма част от света. Арабските страни пренасочиха колкото се може повече гориво към газопроводи и петролопроводи, но се очаква цените да останат високи.
Според енергийния мозъчен тръст „Ембър“ (Ember) дори ако петролът спадне до средно 85 долара за барел през годината, това ще струва на страните вносителки на изкопаеми горива допълнително около 240 милиарда долара. Но чрез максимално увеличаване на дела на възобновяемите източници, електрически превозни средства и термопомпите тези разходи могат да бъдат намалени със 70 на сто.
„Конфликтът в Иран почти със сигурност ще ускори енергийния преход“, посочва Сам Бътлър-Слос от „Ембър“. „С покачването на цените и все по-ясното осъзнаване колко крехка е в действителност системата, базирана на изкопаеми горива, става все по-очевидно, че страните трябва да намерят по-сигурни начини за добив на енергия. А навсякъде по света има изобилие от слънце и вятър“, коментира той.
Последиците от тази енергийна криза ще са доста по-значителни от руската инвазия в Украйна, която намали потоците на руски петрол и газ към Европа, пише италианското издание „Интернационале“.
Оттогава годишният капацитет за инсталиране на соларна енергия в ЕС е нараснал над два пъти, а този във Великобритания - с около две трети. Делът на вятърната енергия също продължава да се повишава. Понастоящем възобновяемите източници са около 45 на сто от глобалния енергиен капацитет.
В сегашната кризисна ситуация най-уязвимият регион е Азия, която получава четири пети от петрола и втечнения природен газ (LNG), транспортирани през Ормузкия проток. Япония и Южна Корея зависят от протока за 70 на сто от доставките на петрол, а Тайван - за една трета от снабдяването с природен газ.
Почти половината от вноса на петрол и природен газ на Индия преминава по същия маршрут, като някои ресторанти дори са били принудени да ограничат менюто си заради недостиг на газ за готвене. „Азия преживява своя „украински момент“, отбелязва Бътлър-Слос.
Рязко пробуждане
Емисиите парникови газове дори могат да се увеличат, тъй като страни като Япония и Южна Корея започнаха да произвеждат повече енергия от въглища, които са два пъти по-замърсяващи от природния газ. Също така нараства производството на енергия от съществуващите ядрени централи.
Сеул обаче се ангажира да ускори финансирането, издаването на разрешителни и достъпа до мрежата за вятърни и соларни проекти, а премиерът на Индия Нарендра Моди заяви на 11 март, че слънчевата енергия и електрическите превозни средства ще помогнат за намаляване на зависимостта на страната от вноса на горива.
„Азиатските икономики преживяват рязко пробуждане, точно както Европа преди четири години“, казва Павел Молчанов от инвестиционната компания „Реймънд Джеймс енд Асошиейтс“ (Raymond James & Associates). „Пробуждане, което ще доведе до по-голям дял на възобновяемите източници в енергийния микс, тъй като доставките на изкопаеми горива са изложени отново на риск.“
Някои анализатори очакват Китай - който вече е инсталирал повече капацитет за слънчева и вятърна енергия от целия останал свят - да ускори още повече този процес, тъй като почти половината от вноса на суров петрол за страната преминава през Ормузкия проток. В същото време, предвид че Пекин е най-големият производител на въглища в света, е вероятно да увеличи и дела на въглищата в енергийния си микс.
„Китай ще следва своята историческа енергийна стратегия да използва всичко възможно“, казва Ли Шо от „Ейжъ съсайъти полиси инститют“ (Asia Society Policy Institute). „Именно това е урокът, който ще извлекат много други страни.“
Там, където електрическите мрежи са слаби обаче, нарастващите разходи за природен газ и дизел ще направят слънчевата енергия по-привлекателна, както за енергийните компании, така и за малките населени места и домакинствата. След като руската инвазия в Украйна например практически изключи Пакистан от пазара на втечнен природен газ, делът на соларната енергия се е увеличил от 4 до 25 на сто от производството на електричество в страната - до голяма степен благодарение на домакинства и предприятия, които са инсталирали евтини китайски соларни панели.
В дългосрочен план най-голяма полза може да донесе разпространението на електрическите превозни средства. По-голямата част от природният газ не се транспортира по море, а чрез газопроводи, така че цените му могат да спаднат по-бързо. Петролният пазар обаче е глобален и има глобална цена. Водачите се сблъскват с много високи цени на бензиностанциите дори в САЩ, които са най-големия производител на петрол в света.
Според енергийния мозъчен тръст „Ембър“ много хора ще обмислят покупката на електрически автомобил, а правителствата трябва да ги насърчат, защото този „супер лост“ може да намали с една трета разходите на страните, внасящи изкопаеми горива.
Тъй като средната продължителност на живота на един автомобил е почти 20 години, ще е нужно време, преди да се види значително увеличение на електрическите превозни средства по пътищата, казва Майкъл Либрайх, консултант в „Либрайх асошиейтс“ (Liebreich Associates). За сметка на това замяната на природния газ с възобновяеми източници за производство на електроенергия ще се случи по-бързо и ще продължи, дори ако цените на газа спаднат, добавя той.
„В свят, който разполага с евтини вятър, слънце и батерии и все по-малко желае да зависи от глобалните пазари на суровини, идеята, че търсенето на газ ще расте, е погрешна. Това е нещо от миналото“, заключават експертите на „Либрайх асошиейтс“.