Най-новите прогнози за състоянието на световната икономика на Международния валутен фонд (МВФ), представени днес във Вашингтон по време на годишните срещи на Фонда и Световната банка, очертават леко забавяне на глобалния икономически растеж. В сравнение с предишните прогнози на МВФ, които бяха представени през юли, сега оценките за ръста на икономиките на много страни и региони по света са преразгледани към понижение.
Докато през летните прогнози бе залегнало разширяване на световния БВП с 3,2 на сто през настоящата година и с 3,3 на сто през 2025 г., сега МВФ смята, че той ще расте с реален годишен темп от по 3,2 на сто през всяка от годините.
За периода 2026–2029 година обаче се предвижда ръста на световната икономика да се забави до средно 3,2 на сто, докато за периода 2022-2025 г. средната му стойност се очаква да е е 3,3 на сто, сочат прогнозите на МВФ.
Низходяща ревизия МВФ прави по отношение на икономиката на еврозоната, която сега се предвижда да нарасне с 0,8 на сто през 2024 г. и с 1,2 на сто догодина. През лятото се очакваше икономиките на страните от еврозоната да се разширят със съответно 0,9 и 1,5 на сто.
Най-голямата икономика във валутното обединение – тази на Германия, ще остане на миналогодишните си нива. След като се сви с 0,3 на сто през миналата година, германската икономическа продукция ще стагнира през 2024 г., като нито ще се разшири, нито ще се свие, сочат оценките на МВФ. За 2025 г. се предвижда ръст на германската икономика от 0,8 на сто. През лятото експертите очакваха растеж с 0,2 на сто за 2024 г. и ускоряването му до 1,3 на сто през 2025 г.
Експертите на МВФ прогнозират също, че икономиката на Китай няма да може да постигне заложената от правителството цел за растеж с 5 на сто, и ще нарасне с 4,8 на сто тази година. За догодина се предвижда ръст с 4,5 на сто, както и до 3,3 на сто през 2029 година.
Очакванията за икономиката на САЩ са по-оптимистични, като се предвижда брутният вътрешен продукт на страната да се увеличи с 2,8 и 2,2 на сто през 2024 и 2025 г., докато през лятото МВФ предвиждаше повишение съответно 2,6 и 1,9 на сто.
Като потенциален риск пред прогнозите за икономическия растеж от МВФ посочват затягането на паричната политика с повече от предвиденото, преоценка на финансовите пазари в резултат на паричната политика, нарастване на държавния дълг в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики, задълбочаване на проблемите в жилищния пазар в Китай, нови скокове на цените на суровините в резултат на климатични сътресения, регионални конфликти или по-широко геополитическо напрежение, както и въвеждане на протекционистичните политики.
По отношение на цените, въпреки че все още са възможни неравности по пътя към ценова стабилност, глобалната обща инфлация се прогнозира да намалее допълнително, от средно 6,7 на сто през 2023 г. до 5,8 на сто през 2024 г. и 4,3 на сто през 2025 г.
По-малките ценови повишения като цяло са движени и от по-ниските цени на петрола, за които се очаква да средно да бъдат 81,29 долара за барел тази година и 72,84 долара за барел догодина.
За инфлацията в еврозоната се предвижда да спадне до 2,8 на сто през тази година и до 2,3 на сто през 2025 г.
Инфлацията в еврозоната се понижава, като през септември спадна до 1,8 на сто, с 0,2 процентни пункта под целта на ЕЦБ, според най-новите данни на Евростат, публикувани миналата седмица.
На фона на с понижението на инфлацията Европейската централна банка (ЕЦБ) вече три пъти намали лихвите тази година, като на последното си заседание този месец ги понижи с 25 базисни пункта, като депозитната й лихва е намалена до 3,25 на сто.
МВФ очаква намаление на основната лихва на ЕЦБ през 2024 г. със 100 базисни пункта и с допълнителни 50 базисни пункта през 2025 г., което ще доведе лихвения процент до 2,5 на сто до юни 2025 г.
Прогнозите за основната лихва на Управлението за федерален резерв на САЩ е да спадне до дългосрочна равновесна точка от 2,9 на сто през третото тримесечие на 2026 г., почти година по-рано, отколкото прогнозираха по-рано експертите на МВФ.