МВФ изчисли, че Пекин изразходва приблизително 4 на сто от брутния си вътрешен продукт (БВП) за субсидиране на компании в ключови сектори и препоръчва намаление с 2 процентни пункта в средносрочен план. Предвид факта, че Китай допринася за около 30 процента от световния икономически растеж, по-балансирана китайска икономика би означавала и по-устойчива глобална икономика.
Според МВФ политиката за индустрията на Китай пораждат международни ефекти и напрежения и в съчетание със слабото вътрешно търсене правят страната „по-зависима от износа на промишлена продукция като източник на растеж“.
„Индустриалната политика стимулира технологични иновации в някои сектори, но като цяло въздействието ѝ върху икономиката е негативно“, заяви Сонали Джайн-Чандра, ръководител на мисията на МВФ за Китай и Азиатско-тихоокеанския регион, като посочи „неправилно разпределение на ресурсите“ и „прекомерни разходи“.
МВФ и преди е призовавал Пекин да намали държавната си подкрепа за индустрията, но досега не е посочвал конкретно с колко трябва да бъде понижена тя.
Препоръките се обявяват на фона на засиления китайски износ на промишлени стоки, включително продукти с по-висока добавена стойност като електромобили, което доведе до напрежение със западните държави заради субсидиите при производството им.
Търговският излишък на Китай надхвърли 1 трилион долара през миналата година, а френският президент Еманюел Макрон определи дисбалансите в търговията като „непоносими“.
МВФ приветства ангажимента на властите в Пекин да предприемат действия за ограничаване на т.нар. инволюция – термин, използван в Китай за вредна конкуренция между производителите, проявяваща се чрез агресивна ценова война за насърчаване на покупките и намаляване на излишните запаси, но призова властите да изяснят допълнително стратегията си.
Китайските власти се сблъскват с редица предизвикателства, сред които риск от дефлация, слабо потребителско доверие, висока младежка безработица и продължителен спад в сектора на недвижимите имоти.
Това води до дефлационен натиск и прави растежа все по-зависим от външното търсене. Според МВФ обаче Китай не може да разчита трайно на непрекъснато нарастващ износ като двигател на икономиката. Затова преминаването към модел, основан на вътрешното потребление, трябва да бъде основен приоритет.
Още през 2024 г. МВФ препоръча Китай да изразходва 5,5 на сто от БВП за период от четири години, за да се справи с кризата в имотния сектор чрез завършване на недовършени жилища и подпомагане на излизането от пазара на нежизнеспособни предприемачи. В новия доклад фондът предлага правителството да отдели 5 на сто от БВП за следващите три години.
Освен това МВФ призова Китай да премине към модел на растеж, основан на вътрешното потребление, като облекчи ограниченията за достъпа на вътрешните мигранти до социални услуги, да премине към по-прогресивна система за данъчно облагане и да увеличи пенсиите. По оценки на финансовата институция предоставянето на градски статут на 200 милиона мигранти от провинциалните региони може да повиши съотношението потребление към БВП с още 0,6 процентни пункта.
В отговор китайските власти заявиха, че мащабът на субсидиите в индустриалния сектор е значително преувеличен. Изпълнителният директор на МВФ за Китай Чжан Чжънсин посочи, че Пекин определя оценките за размера и въздействието на политиката ѝ в индустриалната сфера за „сериозно завишени“ и подчерта, че мерките са „отворени и прозрачни“ и се прилагат еднакво към държавни, частни и чуждестранни предприятия.