На КОП28 България показа резултати

Представянето на България на КОП28 бе изключително успешно, каза за български медии министърът на околната среда и водите Юлиян Попов.
На Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по измененията на климата (КОП) тази година България за първи път участва със собствен павилион, който бе открит от президента Румен Радев на 1 декември, припомня БТА.
Проведохме 22 събития, в които се включиха множество международни участници, имахме и двустранни срещи, които бяха изключително ценни, обобщи министър Попов.
Сред срещите той открои тази с Джим Скея, председателя на Междуправителствената експертна група за климатичните промени. Постигнато бе много по отношение на зеленото възстановяване на Украйна, при което бе потвърдена лидерската ни роля, наред с Финландия и Германия. Събитията ни събраха изключително високопоставени участници – от Европейската комисия, от Германия, Словения и редица други страни. Дипломатически участието ни беше много силно, но изключително успешно бе участието ни и от гледна точка на бизнеса, подчерта министърът.
На КОП28 България показа резултати. За разлика от други срещи, на които се говори за бъдещето, целта ни беше да покажем къде се намираме и се оказа, че сме на много добра позиция. Българските бизнеси – представиха се компании като "Дронамикс", "ЕндуроСат", IT бизнеси, българските ядливи чашки за кафе CUPFFEE, са част от това, каза Попов. По думите му на конференцията може да се види какво огромното бизнес присъствие на страната ни и голямата трансформация, която протича в цялата ни икономика.
В отговор на въпрос на БТА какви са българските планове за участие на следващата конференция - КОП29, министърът посочи, че на първо място има желание за промяна във формата. Искаме да направим по-включващ и по-разбит на различни събития форум. В настоящия си вид КОП е необозримо събитие. Популяризираме идеята за "разпределен КОП", съставен от няколко големи конференции, но не знаем как ще се развие тя, каза Юлиян Попов. Той изрази надежда България да още отсега да започне подготовка за участието си на следващия КОП. Това трябва да бъде национално представяне, с много по-голямо участие и представяне на български институции, бизнес асоциации, научни панели, каза министърът. Той припомни, че на КОП28 България представи национални изследвания за реалната проява на климатичните промени като например проучванията в Черно море на Института по океанология на БАН.
На въпрос на БТА за мястото на България в климатичното финансиране като национален принос и част от ангажиментите на ЕС, както и нуждата от подпомагане на зеления преход у нас, министърът посочи, че България се включва със символична сума във фонда от 100 милиарда щатски долара за подпомагане на слабо развитите страни, договорен на КОП15 в Копенхаген. Участието ни като страна членка на ЕС обаче е с по-големи суми. Част от климатичното финансиране в ЕС е търговията с емисии, по която България събира 2,7 милиона лева, които достигат към Фонда за сигурност на електроенергийната система. Има и европейски фондове. Министърът сподели, че е участвал в министерска среща, посветена на въпроса как да се наберат средства за климатичните фондове и една от предложените идеи, макар и на много ранен етап на развитие, е за тази цел да бъдат насочени приходите от бъдеща такса върху въздушния транспорт. 
Има няколко други кръга (на финансиране – бел. авт.), мрежа от публични финанси, но много по-важни са инвестициите, а за тях е важна законодателната среда, подчерта Попов. Регулаторите трябва да са високо експертни и политически независими. Трябва да разполагаме с регулаторна среда, която осигурява дългосрочна сигурност, каза Попов. Той отбеляза значимостта на актуализирането на Закона за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК), тъй като всяка индустрия с дълъг период на възвръщаемост се нуждае от сигурност за това, какво ще се случи след десет или двадесет години. Пазарът трябва истински да се либерализира и само уязвимите потребители да бъдат субсидирани, каза още Попов. По думите му всяка субсидия в общата цена е субсидия за богатите, бедните не получават никакво облекчение.
"Това е дълбоко несправедливо и трябва да го премахнем. Тези промени, плюс промени в конституцията, които се обсъждат, ще създадат стабилност и тогава инвестициите ще потекат като реки. Еврофондовете трябва да отиват за озеленяване, за музеи", каза Попов.