Надпреварата за по-високи минимални заплати между отделните префектури в Япония притиска бизнеса

Японските префектури са въвлечени в надпревара за повишаване на минималната заплата в опит да ограничат отлива на млади хора и да се справят с недостига на работна сила, информира Киодо.
Средната минимална почасова заплата в страната, изчислена според броя на служителите във всяка префектура, е 1121 йени (около 7 долара), като ставките варират от 1023 йени в префектури като Окинава до 1226 йени в Токио. Минималното почасово възнаграждение вече надхвърля 1000 йени във всичките 47 префектури. 
Минималната заплата, която е най-ниското почасово възнаграждение, определено със закон в Япония, се прилага за почти всички работници, включително служители на пълно работно време, работещи на непълен работен ден, временни работници и чуждестранни служители.
За работниците тя е жизненоважен доход, който им позволява да се издържат. От гледна точка на малките и средните компании обаче минималната заплата може да се разглежда като разход за труд, наложен от държавата.
Префектура Акита в североизточната част на Япония, която от няколко години се бори да не остане на последно място, успя да се измъкне от дъното на националната класация по размер на почасовото заплащане. Решението обаче предизвика недоволство сред представителите на бизнеса и в резултат на това консултативният съвет на префектурата отложи с шест месеца влизането в сила на увеличението на минималната заплата.
Акита, която през финансовата 2024 г. имаше най-ниската минимална заплата в страната  - 951 йени (6 долара) на час, я увеличи с 80 йени до 1031 йени. Увеличението изненада Томокадзу Терада, президент на „Марудай“ (Marudai), която управлява пет супермаркета в столицата на префектурата Акита. Той заяви, че компанията и без това изпитва затруднения заради рязкото нарастване на разходите за труд.
„Мисля, че служителите са доволни, но за ръководството няма никаква полза от това да се измъкнем от последното място. Създава се впечатлението, че правителството действа, без да се съобразява с реалното състояние на икономиката или с резултатите на бизнеса“, каза Терада.
В „Марудай“ повече от 80 на сто от около 400-те служители са на нерегулярна заетост, като много от тях получават почасово възнаграждение, което е близо до минималната заплата.
„Това означава увеличение на разходите за труд с няколко милиона йени месечно. Финансовото ни положение вече е на ръба“, каза Терада.
Веднъж годишно национален консултативен съвет към Министерството на труда препоръчва насоки за увеличението, които съветите на префектурите използват при определянето на местните минимални заплати.
Консултативният съвет препоръча на 28 юли средната минимална заплата за страната да бъде увеличена с 4,9 на сто до 1176 йени през тази финансова година -  с 55 йени, което е второто най-голямо увеличение в историята. Очаква се префектурните съвети да определят минималните си заплати основно през този месец.
Томоаки Усуки, професор в Университета на Акита, който председателства консултативния съвет на префектурата, заяви, че висши представители на префектурата са се обърнали към него още в началото на обсъжданията през миналата финансова година.
„Имаше силен натиск да проведем обсъжданията с цел префектурата да се измъкне от последното място“, каза той.
„Акита беше преследвана от имиджа на „префектурата с най-ниските заплати в страната“, каза Аяики Сога, председател на Японската конфедерация на профсъюзите в Акита.
С увеличението от 80 йени Акита успя да се измъкне от последното място - това е третото по големина увеличение в страната. Повишението обаче оказа допълнителен натиск върху бизнеса.
Увеличението се отразява пряко на „Марудай“. Макар компанията да набира служители за магазините при почасово заплащане от 1050 йени нагоре – 19 йени над минималната заплата, намирането на персонал продължава да е трудно.
„Недостигът на работна сила е сериозен. Някои магазини не могат да функционират, ако дори един опитен служител напусне, затова повишихме възрастта за пенсиониране на работещите на непълен работен ден от 65 на 75 години. Бихме искали да увеличим наемането на персонал, като предлагаме по-високи почасови възнаграждения, но предвид финансовото ни положение това не е лесно. Вече около три години почти не сме успявали да наемем новозавършили служители“, каза Терада.
Супермаркетите трябва да поддържат хладилниците и другото оборудване включени и извън работното време, за да съхраняват храните. Годишните разходи на „Марудай“ за електроенергия са се увеличили с десетки милиони йени.
Тъкмо когато компанията започнала да вижда резултати от усилията си да намали разходите, например чрез преминаване към алтернативни доставчици на електроенергия, тя се сблъскала с ново поскъпване, предизвикано от нестабилността в Близкия изток.
„Трудно е да прехвърлим разходите за електроенергия и труд върху цените на продуктите. Дори ако повишим ефективността, като намалим броя на печатните рекламни брошури или въведем каси на самообслужване, сумата, която можем да спестим, е ограничена. Много от клиентите ни са пенсионери, затова не усещаме по-високите заплати да водят до увеличение на продажбите. Имам чувството, че разликата между градските и селските райони става все по-осезаема“, каза Терада.
„Марудай“ обаче получи известно облекчение, когато консултативният съвет на Акита отложи влизането в сила на новата минимална заплата – обикновено определяно за октомври – с около шест месеца, до 31 март. По думите на Терада отлагането е довело до икономии от 10 млн. йени или повече.
Съветът е взел предвид въздействието върху малките и средните предприятия. Увеличенията на минималната заплата оказват значително влияние върху разходите на компаниите за труд и често предизвикват съпротива от страна на собствениците на бизнеси. В резултат на това датата на влизане в сила се е превърнала в предмет на преговори.
През финансовата 2024 г. 46 префектури, с изключение на префектура Токушима, където обсъжданията продължили по-дълго, определили датата на влизане в сила за октомври. През миналата финансова година обаче само 20 префектури въвели увеличението през октомври, докато 27 префектури го въвели през ноември или по-късно, като в шест от тях прилагането било отложено за тази финансова година.