Намален дебит на водоизточниците и загуби по мрежата са сред причините за безводието в страната, според анализ на КЕВР

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) извърши анализ на причините за нарушения достъп до питейна вода през 2025 г. в някои региони на страната, в резултат на зачестили проблеми с безводието, съобщиха от регулатора. 
Ключов елемент на извършения анализ, изготвен в резултат на извършени проверки на ВиК дружества в страната, е и до каква степен те са изпълнили поставените им цели за намаляване загубите на вода за 2024 г. Анализът бе приет днес на заседание на регулатора, уточниха от КЕВР.
От началото на проверките на 14 август КЕВР в ускорени срокове обработи голям обем информация, като разшири обхвата на извършваните текущи планови проверки на отчетните доклади на ВиК дружествата за изпълнение на одобрените бизнес планове за 2024 г. Основание за това дадоха постъпилите многобройни сигнали от граждани и медии за зачестили случаи на нарушен достъп до питейна вода, отчитат от КЕВР.  
От всичките 28 регионални ВиК оператора в страната Комисията изиска и получи подробна информация за населените места с население над 500 души, за които през август е обявен режим на водоснабдяване. По настояване на регулатора беше предоставена изчерпателна техническа информация за обявяваните режими и за извършените от дружествата дейности за подобряване на водоснабдяването за периода 2023 г., 2024 г. и първото полугодие на 2025 г. 
В условията на намаляващ капацитет на водоизточниците нивата на загуби на вода във водоснабдителните мрежи в голяма степен допринасят за възникване и задълбочаване на проблемите с водоснабдяването на населените места. В тази връзка КЕВР анализира отчетените от регионалните ВиК дружества данни за загуби на вода за 2024 г. спрямо базовата 2020 г. - както общо за обособената територия, така и индивидуално за най-големите обслужвани населени места.
Анализът установява, че през периода 2020 - 2024 г. при 12 регионални ВиК оператори се наблюдава както увеличаване на загубите на вода общо за обособената територия, така и в някои от най-големите населени места, обслужвани от дружествата. Поради това Комисията изиска подробна информация, която да даде яснота за прилаганите от дружествата механизми за управление на водоснабдителните мрежи и за осъществяваната координация с регионални и национални институции. 
КЕВР запозна проверяваните ВиК оператори с направените констатации и даде конкретни препоръки за подобряване на тяхната дейност. 
Анализът съдържа обобщена информация за събраните от Комисията данни, въз основа на които регулаторът прави конкретни предложения към компетентните институции - Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Предложенията включват подобряване на механизмите за управление на водоснабдяването, прилагане на международните добри практики за управление на физическите и търговски загуби на вода, оценка на капацитета на водоизточниците и водоснабдителните системи, оценка на риска от възникване на режими на безводие. Подчертава се също необходимостта от подобряване на координацията между заинтересованите страни в процеса на инвестиционно планиране, за да се постига максимален ефект с наличните ограничени ресурси, отбелязват от КЕВР.
Документът от 130 страници включва и индивидуални раздели за всеки от 28-те регионални ВиК оператори. В тях се съдържа подробна информация за всички данни, които те са предоставили на Комисията. 
Справка на БТА в анализа показва, че първенец по засегнати населени места с нарушено водоподаване с над 500 души е ВиК операторът в Плевен, отчитащ общо 13 градове и села и засегнато население от 107 000 души. Три регионални дружества (в областите Сливен, Ловеч и Благоевград) отчитат засегнато население между 12 - 18 000 души (съответно между 5 и 8 населени места над 500 души).
Най-големи общи загуби на вода във водоснабдителните системи - 83,25 на сто, отчита ВиК-Перник, въпреки значителните финансови средства, които бяха отпуснати от правителството за подмяна на водопроводна инфраструктура след водната криза през 2019 г., както и осигурените средства по програма "Околна среда 2014-2020 г.".
Следват ВиК-Шумен - 83,67 на сто, ВиК-Сливен с 81,39 на сто, ВиК-Монтана със 77,63 процента, ВиК- Добрич - 74,91 на сто, ВиК-Търговище - 73,61 процента, ВиК-Разград - 72,99 на сто, ВиК-София - 72,56 процента, ВиК-Хасково - 72,41 процента, ВиК-Плевен - 71,31 на сто, ВиК-Ямбол - 70,60 на сто. 
Осем регионални ВиК дружества (в областите Габрово, Смолян, Враца, Ловеч, Кърджали, Русе, Силистра и Видин) отчитат загуби под 60 на сто, а тези в Кърджали, Русе и Видин под 50 процента. Най-малко загуби отчитат от "Софийска вода" - 37,40 на сто и ВиК-Благоевград - 38,77 процента. 
Анализът показва още, че в почти всички случаи посочените причини за въвеждане на режим на водоподаване в 93-те населени места, които са били засегнати през август, е намален дебит на водоизточниците. Само в някои случаи са посочени като допълнителен проблем загуби в остарялата водопроводна мрежа, повишена консумация, компрометирана мрежа и други. Само за 39 от или 42 на сто от населените места с режим на водата, е посочено, че е осигурена питейна вода за населението. Дружествата са посочили данни за осигурени общо 115 водоноски за периода на действащия режим, за 19 от общо 93 населени места над 500 души (19,4 на сто). За останалите населени места, за които е посочено, че е осигурено водоподаване, е уточнено, че това се постига чрез пускане на водата по график.
Обобщената информация за посочените 93 населени места над 500 души показва, че за същите през последните три години са въвеждани общо 388 броя режими на водоподаване, които са действали за общ период от 24 699 дни. За 8 населени места през последните три години са въвеждани между 15 и 31 броя режими на водоподаване. За 12 населени места през последните три години са въвеждани режими с обща продължителност между 590 и 970 дни.
Данните показват, че много от ВиК операторите не са предприели всички необходими и възможни действия за осигуряване на измерване на постъпващите водни количества, зониране на водопроводната мрежа и подобряване на експлоатационните параметри на водопроводната мрежа за всички населени места с население над 500 души, които през август са подложени на режим на водоподаване, въпреки че за редица от тези населени места има повторяемост на режимите, а се наблюдава увеличение на загубите на вода. 
БТА припомня, че към 15 октомври 34 747 жители са били с нарушено водоснабдяване, показа обобщената справка от ВиК операторите в състава на "Български ВиК холдинг" ЕАД за периода 6 - 13 октомври. Това е понижение със 114 391 души от предишния седемдневен период. Засегнатото население е 0,7 на сто от общото население, обслужвано от 26-те ВиК дружества в състава на Холдинга.
В края на юли от "Български ВиК холдинг" съобщиха, че започва поредица от проверки на територията на цялата страна във връзка с осъществяване на вътрешен контрол и анализ по отношение дейността на дъщерните си дружества в посока бързо откриване на незаконно присъединени потребители и ефективно използване на наличните водни количества.