Ескалацията на напрежението около Иран тласка цените на петрола нагоре и поставя под съмнение едно от ключовите икономически обещания на президента на САЩ Доналд Тръмп - цената на суровината да се понижи до 50 долара за барел, пише в свой материал германското издание „Капитал“.
В началото на втория му мандат икономическият му съветник Питър Наваро заяви пред „Фокс Нюз“, че администрацията на Тръмп се стреми към ниво от 50 долара за барел, за да бъде намалена инфлацията с поне 1 процентен пункт. През втората половина на 2025 г. цената на американския референтен сорт петрол (WTI) действително се понижи и се доближи до тази граница. От декември обаче тенденцията се обърна, като до средата на февруари котировките се повишиха с близо 10 на сто.
Основният фактор за поскъпването е засиленият риск от военна ескалация между САЩ и Иран. Американски медии съобщават, че от края на януари Вашингтон увеличава военното си присъствие в Червено море, Ормузкия проток и Персийския залив. Паралелно с това в Женева се водят преговори между САЩ и Иран за евентуално ново споразумение, но засега без осезаем напредък.
Според анализ на норвежката консултантска компания „Райстад Енерджи“ (Rystad Energy) значението на Иран за петролните пазари надхвърля собственото му производство. Ключов е стратегическият му контрол върху Ормузкия проток, през който преминава около една пета от световното потребление на нефтопродукти, по данни на Управлението за енергийна информация (EIA) на САЩ.
Анализаторите очертават три възможни сценария: ново ядрено споразумение и частично вдигане на санкциите, ограничен военен удар или пълномащабен конфликт. Последният вариант би имал най-силен ефект върху цените.
В същото време глобалният пазар остава сравнително добре снабден. Според най-новия доклад на Международната агенция по енергията (МАЕ) предлагането продължава да надвишава търсенето, като през декември наблюдаваните запаси са нараснали с 37 милиона барела. Световните резерви са на най-високи нива от 2020 г. насам.
През последните месеци Китай се възползва от отстъпките при иранския и руския петрол, за да увеличи запасите си. Допълнителен фактор е по-слабото търсене вследствие на напредващата електрификация на транспорта.
На този фон пазарите реагират чувствително на всяка новина от региона, което усложнява усилията на американската администрация да постигне трайно понижение на цените на енергоносителите и съответно на инфлацията.