Нараства готовността на УФР за промяна на лихвите заради инфлационните рискове

Все по-широка група от членове на Управлението за федерален резерв на САЩ (УФР) изразява готовност за евентуално повишаване на лихвените проценти, ако инфлацията остане над целевото равнище от 2 на сто, показва цитираният от Ройтерс протокол от заседанието на централната банка, проведено на 17 и 18 март.
В документа се посочва, че „някои участници“ са подкрепили формулировка, която допуска както намаляване, така и повишаване на лихвите в зависимост от развитието на инфлацията. Това отразява по-голяма отвореност към затягане на паричната политика в сравнение със заседанието през януари, когато подобна позиция е била подкрепена от ограничен брой представители.
Централната банка намалява лихвените проценти от 2024 г. насам. 
След началото на конфликта на 28 февруари „много участници“ са изразили опасения, че инфлацията може да остане висока за по-дълъг период заради поскъпването на петрола. Част от тях са предупредили и за риск от повишаване на инфлационните очаквания, което може да окаже натиск върху базисната инфлация.
Според протокола устойчиво по-високите цени на енергията могат да доведат до прехвърляне на по-високите разходи към потребителите и да забавят процеса на връщане на инфлацията към целевото равнище. Участниците са отбелязали, че напредъкът към целта от 2 на сто може да бъде по-бавен от предварително очакваното, а рискът от трайно задържане на инфлацията над целта се е увеличил.
В същото време „много участници“ продължават да разглеждат пониженията на лихвените проценти като част от основния си сценарий. „Повечето участници“ са изразили мнение, че продължителен конфликт в Близкия изток би могъл да отслаби икономическия растеж и пазара на труда, което да наложи дори допълнително облекчаване на паричната политика.
През март УФР запази основния си лихвен процент в диапазона 3,50–3,75 на сто, като отчете повишената несигурност за икономическите перспективи.
Протоколът бе публикуван ден, след като САЩ и Иран се договориха за двуседмично примирие, което доведе до първоначално понижение на цените на петрола с над 15 на сто до около 92 долара за барел.