Променящите се метеорологични условия в световен мащаб, засилената активност на инвестиционните фондове и продължаващото геополитическо напрежение, наред с други ключови фундаментални фактори бяха движещите сили през януари, смята Зомер.
Що се отнася до метеорологичните фактори - северните и западните части на Европа бяха засегнати от продължителни студени периоди, като в страните от Скандинавския полуостров и Балтийския регион беше отчетен един от най-студените януари за последното десетилетие. В комбинация с периоди на слабо производство от вятърна енергия в голяма част от континента, това доведе до по-високо потребление на електроенергия и повишена зависимост от топлоцентрали. Междувременно недостигът на водни ресурси в скандинавските и алпийските региони продължи да се задълбочава, което, заедно с непланирани прекъсвания и забавеното връщане в експлоатация на френски ядрени реактори, допълнително засили натиска върху цените, е посочено в анализа.
Според Зомер тези събития се отразиха и на пазарите на горива. По-високото производство на електроенергия от газ и засиленото търсене за отопление ускориха изтеглянето на необходимите количества от газохранилищата, което понижи нивата им до около 40 на сто от капацитета - най-ниското равнище за този период от годината от 2022 г. В части от Северозападна Европа запасите намаляха още повече, а в държави като Нидерландия нивата в газохранилищата се понижиха до едва 25 процента, въпреки че предстоят почти още два месеца от зимния сезон. Основната разлика спрямо 2022 г. обаче е, че Европа вече работи със значително по-ниска структурна гъвкавост на доставките, след загубата на руския транзитен газ през Украйна и спирането на добива от находището на газ в Гронинген. В резултат на това Европа стана много по-зависима от доставките на втечнен природен газ, е отчетено в анализа.
В него е допълнено, че през последния месец метеорологичните смущения в износа на втечнен природен газ от САЩ станаха причина за ограничаване на наличните количества, което доведе до рязък скок на цените на газа до около 40 евро за мегават. Това беше подсилено допълнително от закриване на къси позиции от инвестиционни фондове, което се оказа достатъчно, за да пренасочи част от товарите с втечнен природен газ от Тихоокеанския басейн към Европа.
През същия период цените на въглеродните емисии също отчетоха изразена волатилност. Фючърсът EUA Dec26 за кратко премина над 92 евро/tCO2 в средата на месеца, но ръстът беше прекъснат от разпродажби от страна на инвестиционни фондове. По това време фондовете бяха натрупали рекордна нетна дълга позиция от приблизително 126 млн. тона. Последвалото частично разпродаване понижи цените до около 81 евро/tCO2, въпреки че пазарните условия останаха напрегнати. Този дисбаланс на пазара се задълбочи допълнително, тъй като по-високите цени на газа и електроенергията подобриха рентабилността на въглищните и лигнитните електроцентрали, което доведе до 9 на сто годишен ръст на производството от въглища и оказа натиск върху нивото на запасите от въглища в ARA. Междувременно пазарите на петрол отчетоха възходящо ценово движение на фона на ескалиращото геополитическо напрежение между САЩ и Иран, макар че в последно време тези събития изглежда се насочват към решение по дипломатически път, отбелязва Зомер.
В перспектива се очаква февруари да остане студен и сух в части от Северна и Източна Европа, включително в Балтийските държави, Скандинавския полуостров и Полша. За разлика от тях, в части от Южна Европа, най-вече в Испания, се очакват по-меки температури и повече валежи, което ще окаже натиск върху спот цените на електроенергията. На газовия пазар нивото на запасите в края на зимата, което до голяма степен зависи от метеорологичните условия, ще бъде ключов фактор за евентуални политически мерки за стимулиране с цел повторното запълване на газохранилищата. Междувременно през следващите месеци се очаква влизането в експлоатация на допълнителен капацитет за природен газ, макар че перспективите за ръст на капацитета за втечняване остават най-несигурни по отношение на Катар. И накрая, на пазара на въглеродни емисии, възможността за по-ранно от планираното приключване на продажбите по механизма RePowerEU, потенциалните промени в Схемата за търговия с емисии на ЕС (EU ETS) като част от текущия ѝ преглед, както и предстоящото публикуване на референтните показатели за безплатното разпределение за периода 2026-2030 г., наред с други фактори, са събития, които също заслужават внимателно наблюдение, акцентира Зомер.