От фантастични битки до апокалиптични сцени, магически оръжия и вълшебства - ролевите игри позволяват на играчите да се потопят в неземни приключения и да създадат свои собствени истории. Макар че настолните ролеви игри (RPG) като "Подземия и Дракони" (D&D) съществуват от 70-те години на миналия век, през последните години популярността на този жанр значително нарасна - особено с появата на компютърните ролеви игри (CRPG) и онлайн платформите, които улесняват играта. В наши дни някои от играчите превръщат играта в кариера.
Това, което започва като нишово хоби сред малки групи приятели, се превърна в културен феномен. Кампаниите за ролеви игри, излъчвани на живо, като Critical Role, привличат 2,37 млн. фенове в ЮТуб и 1,38 млн. в Туич, а театралните компании и събитията на живо пренесоха ролевите игри на места като Операта в Сидни. Представленията на живо често се разпродават!
Пандемията от КОВИД-19 изигра голяма роля за разпространението на ролевите игри. Тъй като хората стояха по домовете си, групите за настолни игри се преместиха в интернет, използвайки инструменти като програми за хвърляне на зарове и видеочатове, за да се свържат. Сега ролевите игри са навсякъде, а играчите са от всички сфери на живота - от отдадени фенове на класиката до новодошли, които са любопитни да създадат свои собствени герои и истории.
Урок по историята на една игра, популярна сред нърдовете
Ролевите игри се появяват за първи път от военните игри (wargames) през 70-те години на миналия век. Вместо да управляват армии, играчите влизат в ролите на отделни герои. С течение на времето те дават началото на игри с фокус върху историите на персонажите, като "Подземия и Дракони", в които играчите си сътрудничат, за да се справят с предизвикателствата и да създават разкази заедно.
Привлекателността на ролевите игри се крие в тяхната гъвкавост и креативност. За разлика от настолните игри със строги правила, ролевите игри се ръководят от "Водещ" (на английски "Гейм мастър", често наричан просто ГМ), който описва случващото се и разрешава спорове.
Играчите описват какво искат да направят техните герои - например да избегнат атака на зомби или да решат труден пъзел - а Водещият определя резултатите, като често използва хвърляне на зарове, за да внесе елемент на случайност.
Ролевите игри в България: постепенно излизане от неизвестността
Ролевите игри се появяват в България през 90-те години на миналия век, но първоначално популярността им нараства бавно. Това беше едно тихо събитие, което остана почти незабелязано дори сред повечето гийкове. По онова време специализираните зарове и книжки с правила се намираха трудно, а поръчването им онлайн не беше опция за мнозина.
Ентусиастите намираха креативни начини да се адаптират, като например измисляха методи за хвърляне на зарове или се придържаха към системи, които използваха обикновени шестстранни зарове вместо 20-странните зарове, които изискват игри като "Подземия и Дракони".
Години наред ролевите игри се смятаха за нишово занимание. Но с навлизането на гийк културата в обществото, хобито започва да привлича все повече играчи.
Появата на професионалните водещи (...не, те не са "тъмната страна" на хобито)
Нарастващата популярност на ролевите игри доведе до неочаквана нова кариера: професионални майстори на игри. Макар че традиционно това е хоби, някои водещи вече таксуват играчите за участие в експертно ръководени кампании.
Репортер на БТА разговаря с професионалния ГМ Сайър Дивин за това какво е да превърнеш страстта си към игрите в работа на пълен работен ден.
Дивин започва да се занимава професионално с ГМ, след като инцидент, променил живота му, го кара да търси нова работа. "Видях обява за професионален Водещ и реших да опитам", казва той.
Сега той провежда по 13 кампании седмично и получава доходи, които самият той определя като скромни, но стабилни.
На езика на ролевите игри "кампания" означава множество сесии, които се играят от едни и същи играчи с едни и същи герои, обикновено всяка седмица. Известно е, че някои кампании продължават с години реално време.
"В никакъв случай не съм богат, но при 20 долара на играч (от които остават 18 след намалението на Start Playing Games, където водя), среден брой играчи от 4,5 на игра и 13 кампании/седмица, печеля някъде от порядъка на 3500 - 4000 долара на месец. Това не е особено впечатляващо, но е достатъчно, за да поддържам сегашния си начин на живот", казва Дивин.
И така, какво отличава платения ГМ от този, който води игри безплатно? Самият Дивин набляга на времето и усилията, които инвестира в създаването на интересни и персонализирани преживявания.
Години наред ролевите игри се смятаха за нишово занимание. Но с навлизането на гийк културата в обществото, хобито започва да привлича все повече играчи.
"Това е работата ми на пълен работен ден", обяснява той. "На разположение съм, за да помогна на играчите да развият идеите си и да създадат запомнящи се истории".
Помолен да назове игрите, които ководи най-често, Дивин казва, че в момента това е Екзалтед 3. "Но това варира в зависимост от годината и сезона. Имаше период, в който водех много Шадоурън 5e, един, в който водех само "Подземия и Дракони" (а сега не водя нито една игра по D&D), и дори един, в който се преориентирах предимно към "Блекбърдс: дъ Ектингишинг".
Независимо дали се интересувате от фентъзи, научна фантастика или мрачни антиутопични светове, има ролеви игри за всеки. Популярни системи като D&D и Патфайндър предлагат фентъзи с елфи, орки и магьосници, докато игри като Митрас, "Сайбърпънк Ред" и "Зовът на Ктхулу" се фокусират върху други жанрове. Но особено благодарение на онлайн платформите дори и най-неизвестните игри могат да намерят своята аудитория, уверява ни този професионален водещ.