Националната комисия по лесозащита обсъди състоянието на горите и мерките за 2026 г.

Експерти обсъдиха фитосанитарното състояние на горите в България и планираните мерки за тяхната защита през 2026 г. на проведено заседание на Националната комисия по лесозащита (НКЛЗ), съобщиха от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ). 
По време на форума бяха представени отчетите за проведените лесозащитни мероприятия през 2025 г., както и прогнозите за очакваните нападения от болести, вредители и други повреди през настоящата година. Прогнозите са изготвени от лесозащитните станции в София, Пловдив и Варна.
През 2025 г. са сигнализирани площи с наличие на биотични и абиотични увреждащи фактори върху горска площ от 862 424 декара, което представлява около 2,2 на сто от залесената площ на България. След обследвания, лабораторни анализи и проверки върху повече от една трета от тези площи е изготвена лесопатологичната прогноза за 2026 г. Тя обхваща 266 173 декара гори със степен на увреждане над 10 процента.
Предвидените лесозащитни мероприятия през 2026 г. са върху 149 625 декара, което е около 17 на сто от сигнализираните площи през 2025 г.
Експертите отбелязаха, че основните фитосанитарни проблеми в горите през изминалата година са свързани с продължителното засушаване в различни части на страната. Сред по-сериозните биотични фактори са нападенията от тополовата петниста златка в тополовите култури и съхненето на основни широколистни дървесни видове като бук, дъб, цер и липа.
За 2026 г. е планирано въздушно третиране върху 2300 декара срещу боровата процесионка в Държавните горски стопанства Асеновград, Карлово, Клисура и Кормисош. Според специалистите вредителят продължава да разширява ареала си на разпространение на изток и югоизток и вече се среща на надморска височина до около 1500 метра.
Контролът върху боровата процесионка остава предизвикателство заради ограниченията за третиране на гори в близост до населени места, наличието на диапаузиращи какавиди в почвата и ограничените възможности за използване на продукти за растителна защита с продължително действие. Все по-често видът се среща и в градска среда. В тази връзка НКЛЗ дискутира организиране на разширен експертен форум с участието на Министерството на здравеопазването и други компетентни институции.
Прогнозираната наземна химична борба през 2026 г. обхваща 7308 декара. От тях 5608 декара са предвидени за борба с насекоми в тополови насаждения, 866 декара - срещу плевели, а 834 декара - в горски разсадници.
Механични лесозащитни мероприятия са планирани върху 2587 декара. В прогнозата със санитарни и принудителни сечи са включени 137 430 декара гори, като 64 на сто от тях са в иглолистни, а 36 на сто - в широколистни насаждения. Площите със санитарни сечи в широколистни гори се увеличават двойно спрямо прогнозата за 2025 г., основно поради съхненето в букови, дъбови и тополови насаждения.
След утвърждаването ѝ лесопатологичната прогноза за страната ще бъде публикувана на интернет страницата на Изпълнителната агенция по горите. 
Подробна информация за текущите увреждания по области и землища може да бъде намерена и в Регистъра на уврежданията в горските територии.
В срещата участваха представители на Изпълнителната агенция по горите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на околната среда и водите, Българската агенция по безопасност на храните, учени от Института за гората и Лесотехническия университет, както и представители на държавните предприятия, които стопанисват около 75 процента от горите в страната.
В края на февруари Икономическият и социален съвет предупреди за сериозни системни проблеми в становището си „Горите като стратегически ресурс в контекста на устойчивото управление и икономическото развитие“. Според ИСС най-острият дефицит е липсата на актуална Национална стратегия за горите след 2020 г. и неизвършена национална горска инвентаризация по хармонизирани с ЕС методи, което води до липса на надеждни данни, непоследователни политики и риск за изпълнението на европейските ангажименти.