Националният събор на овцевъдите край Лясковец събра хиляди почитатели на животновъдството, българския бит, творчество и кулинария

Дванадесетото издание на Националния събор на овцевъдите в България, който се провежда в дните от 24-ти до 26-ти май край Лясковец, още в първия ден събра хиляди почитатели на животновъдството, българския бит, творчество и кулинария. На събора са представени най-различни породи овце и кози, овчарски кучета, елитни коне, магарета, дори двугърба камила и две лами, а фермери от цялата страна мерят сили в атрактивни състезания както помежду си, така и между своите животни и продукти.
Старият бит и традиции от различни краища на България са показани в етновъзстановката “ЧифликЪт”, където посетителите могат да участват в арт работилници и различни демонстрации. Детска творителница предлага интересни занимания, пленери и образователни игри за най-малките гости на събора, а Прабългарската школа за оцеляване Бага-Тур демонстрира бойните умения на старите българи. 
За посетителите на събора има зони за продажби на био храни и напитки, празничен курбан, демонстрации на старовремска кухня и на стари български рецепти за млечни храни, чевермета, кулинарни зони, изложение на занаяти, а също така селскостопанска техника, оборудване, фуражи, специализирана литература и медикаменти за животновъдството.
Ути Бъчваров и неговият екип, включващ Росен Митков, Людмил Лалев и Георги Гърбев, приготвиха почти един тон Гергьовски курбан от агнешко месо, с много зеленчуци, от който раздадоха близо 3000 порции на посетителите на събора. Приготвяли са го в продължение на няколко часа, като предварително са подготвили 100 килограма месо, 40 килограма лук, 30 килограма моркови и още толкова ориз, както и 20 килограма целина.
Сред участниците на събора е и Дешка Кротева, по-известна като Баба Дешка, която е майстор на домашната вкусна храна. Тя разказва на посетителите за най-тачените празници в нейния край и съхранените традиции, както и за гозбите, на които е специалист - "ялова баница, ненгашна погача, шупла и нафпавок".  
Салих Пашов от село Бориково живее почти като отшелник в планината и продължава да прави бито или тулупско сирене по рецепта отпреди 500 години. То се приготвя от прясно овче мляко, което след прецеждане се сгъстява и бие на ръка в дървен съд до отделяне на маслото, а след това се вари докато се сгъсти, пълни се в  мех и се оставя да съхне върху дъска докато узрее.
Други производители на млечни продукти предлагаха кашкавал от биволско и краве мляко, както и смес. Към някои от тях те добавят различни подправки – самардала, чубрица, шарена сол, мащерка, червен пипер, а също и плодове – папая, манго, боровинки, смокини, стафиди, сушени сливи и др. Най-новият им продукт е с черен и бял трюфел, като правят и месни продукти. Всичко приготвят ръчно, а суровината им е от около 150 животни, които отглеждат сами. 
Пирамидата за агнешко чеверме на братята Веселин и Николай Луканови от Смолян също привличаше вниманието на повечето хора. Двамата са наследили занаята от своя баща, а съоръжението е проектирано и сглобено от него. Веселин и Николай споделят, че за доброто чеверме са нужни много желание и търпение, малко майсторлък и най-вече любов, а за овкусяване на месото ползват само сол  и агнешкото було, с което го намазват. Казват, че не пекат агнета толкова често, колкото в по-големи количества, като са стигали до 150 броя за два-три дни, а на специално изградената пирамида могат да въртят едновременно до 14 агнета.
Марин Лесев от Габрово в продължение на 30 години колекционира готварски книги. Събрал е около 10000 печатни издания само на български език, издавани през последния век и половина. В колекцията си има също списания, вестници, брошури, кулинарни кутии и др. Смята, че неговото хоби е и начин да се съхрани всичко това, защото много от книгите, които е събрал, липсват дори в библиотечните фондове в страната, а 20 процента от колекцията му са издания, които са напълно изчезнали и ги няма никъде другаде.
Преподавател и студенти от Тракийския университет в Стара Загора в партньорство със Спасителен център за диви животни показваха на посетителите птици с трайни увреждания, като им даваха да се докоснат до тях. Те бяха донесли бенгалския бухал Мия, мишелова Хари, горската улулица Лилян и овце от няколко породи.