Недостиг на квалифицирани кадри има на пазара на труда в Сливенско, каза областният управител


Недостиг на квалифицирани кадри има на пазара на труда в област Сливен, като регионът не прави изключение от общата статистика за страната, според която 75 на сто от бизнеса алармира, че липсва работна ръка. Това каза в интервю за БТА областният управител инж. Маринчо Христов, който бе домакин на среща по повод предстоящото утвърждаване на държавния план-прием за учебната 2024/2025 г.
В срещата са участвали работодателски организации и представители на общините, Регионалното управление на образованието (РУО), учебни заведения, бюрото по труда. "Поканени бяха и представители на местния бизнес, които не дойдоха", посочи Христов.
По думите му след моментния спад през 2020 г., през следващите години тенденцията отново е към ръст на търсенето най-вече на тесни специалисти, а в по-малка степен - на административен и ръководен персонал. През 2023 г. сериозно нараства търсенето на общи и профилирани работници. "Навсякъде се наблюдава глад за кадри, но най-вече за машиностроителните предприятия - Завода за металорежещи машини (ЗММ), "Динамо", даде примери той. Работници се търсят в ресторантьорството, хотелиерството, където има голямо текучество. В строителството нямат квалифицирани кадри. Всеки втори е строител, но те на практика са самоуки, не са завършили строителен техникум, каза той. 
Областният управител изрази надежда, че със съгласуването на подходящи мерки и текущите реформи в образователната система, учениците, обучаващи се в етапа на средното образование, ще излизат с нужните познания и квалификация, за да могат успешно да работят в бизнес сектора на местно ниво.
На въпрос къде се разминават нуждата на бизнеса и "производството" на кадри в училищата, които осъществяват всяка година план-прием и възпитаниците им завършват, той посочи трудовата миграция. "Нашата трудова миграция е насочена към чужбина, като завършилите, придобилите някакви трудови умения и ако не са сериозно обвързани със семейство с конкретния град, "бягат" навън, обясни Христов. По думите му примерът е и с ромските махали, "които някога бяха пълни с хора, а сега кварталите пустеят и хората ги няма".
Сред причините за трудовата миграция е по-високото заплащане в Западна Европа, посочи областният управител.
"Държавата в лицето на Министерството на образованието прави всичко възможно да бъде задоволена потребността на бизнеса от кадри", каза още Христов. Това става с програмите за дуално обучение, STEM - образованията. Самите профилирани гимназии дават възможност за допълнителни обучения на работници, които имат нужда от квалификация под формата на курсове, отделно Бюрото по труда организира такива курсове.
Областният управител потвърди, че в Сливен има работещи чужденци от Непал, които са заети в текстилната фабрика на Едоардо Миролио. По думите му и сливенският бизнес има интерес към внасянето на работници от чужбина. В разговор със собственици на производства, те са му споделили, че правят опити да автоматизират по-голямата част от работния процес, но имат нужда и от хора.
"Стандартът на живот в България, нивото на заплащане започва да се повишава, започва да доближава някакви европейски нива и следствие на това страната става привлекателна за хора от Третия свят, по-ниско платени", коментира той.
На проведената среща Кристияна Станкова-Добрева, началник на РУО-Сливен, е съобщила, че според Правилата за планиране и реализиране на държавния план-прием в VІІІ клас в неспециализираните профилирани и професионални гимназии, средните и обединените училища, разработени от МОН за учебната 2024/2025 година, са определени следните прогнозни целеви стойности за област Сливен: 65,7 на сто са местата за професионална подготовка, а за т.нар. STEM-профили ( наука, технологии, инженерство и математика) целевата стойност е 57,48 на сто от общия брой места в профилирани и професионални паралелки. Максималният брой паралелки в VІІІ клас за област Сливен, определени от Министерството на образованието и науката за следващата учебна година, е 54, което е с 6 по-малко от предходните три години. Към 09.01.2024 г. броят на седмокласниците в област Сливен е 1818.
В рамките на срещата се проведе дискусия относно връзката между училищата и бизнеса, потребностите на пазара на труда, проблемите и необходимите мерки за задържане и връщане на младите хора в област Сливен, демографската и икономическа ситуация в областта и отражението й върху образованието, валидирането на знания и др., съобщиха от областната администрация.
Директорите на училища изразиха готовност да работят в партньорство с бизнеса с цел подготовка на необходимите за тях специалисти.
Областният управител препоръча да се работи за засилване на връзката между бизнеса и образованието, за привличане на инвеститори, за предоставяне на необходимите знания и умения на младите хора, които ще ги направят конкурентоспособни на пазара на труда в бъдеще.

София

България е мост между Европа и Азия, като осигурява достъп до пазари с 1,3 млрд. души, каза Невена Стоянова, ръководител на СТИВ в Будапеща

В основата на успешните партньорства стоят няколко фундаментални условия, с които българският бизнес разполага и които биха допринесли за разширяване...

Стокхолм

Икономиките на Швеция и Финландия се разширяват през третото тримесечие, сочат коригирани статистически данни

Икономиката на Швеция се е нараснала през третото тримесечие, над първоначално прогнозираното ниво, сочат изнесени днес коригирани данни на Статистическото...

София

Балансовата стойност на активите на застрахователите към края на 2023 г. е близо 8,9 млрд. лева

Балансовата стойност на активите на застрахователите към края на 2023 г. е близо 8,9 млрд. лева (8 895 млн. лева.),...

София

Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" нараства с 4,4 млрд. евро в края на септември на годишна база, по данни на БНБ

Брутният външен дълг на страната по предварителни данни възлиза на 48,0845 млрд. евро (48 процента от прогнозния БВП ) в...

София

Средната брутна годишна заплата през 2023 година се повишава на годишна база с 15,3 на сто, отчита НСИ

Броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2023 г. се увеличава с 24 100, или с 1,1...

София

Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи през 2023 г. са над 33 млрд. лева, по данни на НСИ

Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката през 2023 г. са над 33,5 млрд....