Недостигът на пасища и шарката са основните проблеми за животновъдите, посочиха на годишната среща на асоциацията на овцевъдите и козевъдите у нас

От началото на годината в България са констатирани 191 огнища на шарка по дребните преживни животни в осем области, като най-силно засегната е област Пловдив със 143 огнища. Там 17 огнища са все още активни, поради отказ на стопаните да евтанизират животните. Това коментира Даниел Денев, началник на отдел „Здравеопазване на животните“ към Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), по време на Годишния форум на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА). Той се провежда в Хисаря под мотото „Не сте сами! Овцевъдството в условия на криза“ и отбелязва 15-годишнината от основаването на асоциацията.
Заради тези 17 неликвидирани стада има опасност забраната за движение и търговия с дребни преживни животни (овце и кози) в Пловдивска област да не бъде отменена на 4 февруари 2026 г., когато по график това трябва да се случи. Председателят на Комисията по земеделието, храните и горите в Народното събрание Цвета Караянчева пое ангажимент за среща в края на януари догодина, за да се намери решение на проблема.
Сроковете и стъпките, които фермерите трябва да предприемат за възстановяване на обектите им в зоните със свалена забрана, ще бъдат публикувани на интернет страницата на БАБХ, посочи Денев. По думите му това зависи от динамиката на огнищата и дали ще има нови случаи.
Друг проблем, който очертаха участниците във форума, са недостатъчните площи и високите цени за наем на общинските пасища. Участниците във форума уточниха, че предстоят промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и наемите на пасищата ще са по пазарна цена и ще бъдат върнати на нивата от 2024 година.
Заместник-министърът на земеделието в оставка Лозана Василева посочи, че през последните години овцевъдството и козевъдството се развиват в условията на усложнена бизнес среда, като най-актуална в момента е епизодичната ситуация с шарката по дребните преживни животни. През 2025 г. е осигурена целева помощ от 2,2 млн. лева по линията de minimis, като компенсация за ограниченията, съобщи Василева. По думите й, в резултат на засушаването и ограничените ресурси е осигурен и допълнителен бюджет от 36 млн. лева. Изплатени са и преходната национална помощ за овце и кози майки за кампания 2025, която е 19,4 млн. лева. Вчера са преведени и средствата по обвързаната подкрепа - 10 интервенции в размер на 122 млн. евро, която е достигнала до близо 11 500 фермери. През 2026 година в индикативната годишна програма ще има 11 приема за 440 млн. евро, каза още зам.-министърът. 
Съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев посочи, че в асоциацията членуват почти 400 фермери. Той изтъкна, че благодарение на асоциацията са направени редица законодателни промени и реформи в сектора.